Измивам кръвта и прикривам следите си,
и тръгвам отново по синия път,
бездушна убих и погребах мечтите си,
цветята завяхнали - в прашен съндък...

И чувствата сиви пренесох на клада,
изгоряха със крясък и смях,
върху още димящите въглени парещи,
сега търся себе си в пепелта...

Ще се намеря...

за теб не е /било/ погрешно... Ето - предявяваш "такива" качества. Дерзай!

ще се опитам, радвам се, че май донякъде Ви е харесало:)

Много ми хареса!
Асоциирам с птицата Феникс! Понякога трябва да изгорим, за да се възродим-разбира се, като по-добра версия на себе си!
Поздрави!

радвам се, че ти е харесало. Извинявай, но чак сега видях коментара. Всеки човек е един малък феникс. Поздрави и весела Коледа:)