Постинг
07.03.2021 13:42 -
Обич
Автор: pi4bull
Категория: Лични дневници
Прочетен: 510 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2021 13:45
Прочетен: 510 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 07.03.2021 13:45
Петнадесет години без умора
очите ти не спряха да се взират.
Те търсеха във мен опора,
а срещаха безкраен егоизъм.
Даряваше любов и ме търпеше,
но сълзите ти често аз не виждах.
В небето търсещ все орела на мечтите,
не гушнах в шепи птичето на дните.
Но то не отлетя, смирено чакаше
да го погаля, да го стопля в дланите,
и ето след почти безкрайно скитане
при теб се върнах птиченце на дните ми.
Ех колко много дни те карах да скърбиш.
Роди ми син,а аз самотен пих
и тебе не поканих
със мен да споделиш
поне една резлива чаша,
Наливах в стих аз бащината радост,
а ти ме чакаше с душа притихнала..
И сякаш молеше за обич
не пристигнала до теб.
И ни веднъж не каза тежка дума.
Не ме упрекна ,
не пророни слова горчиви,
търпеше,тихо горда и красива...
Петнадесет години.....
безпощадно живота ми отнемаше мечтите.
И днес, когато пак започвам
дните свои отначало,
аз смело в скута твой съм коленичил
и взел в ръка врабчето на надеждата
прошепвам боязливо
мила,добра и нежна,
слънчева любима..
стани моя жена....
07.03.2018. В радост и грижи, докато смъртта ни раздели.
очите ти не спряха да се взират.
Те търсеха във мен опора,
а срещаха безкраен егоизъм.
Даряваше любов и ме търпеше,
но сълзите ти често аз не виждах.
В небето търсещ все орела на мечтите,
не гушнах в шепи птичето на дните.
Но то не отлетя, смирено чакаше
да го погаля, да го стопля в дланите,
и ето след почти безкрайно скитане
при теб се върнах птиченце на дните ми.
Ех колко много дни те карах да скърбиш.
Роди ми син,а аз самотен пих
и тебе не поканих
със мен да споделиш
поне една резлива чаша,
Наливах в стих аз бащината радост,
а ти ме чакаше с душа притихнала..
И сякаш молеше за обич
не пристигнала до теб.
И ни веднъж не каза тежка дума.
Не ме упрекна ,
не пророни слова горчиви,
търпеше,тихо горда и красива...
Петнадесет години.....
безпощадно живота ми отнемаше мечтите.
И днес, когато пак започвам
дните свои отначало,
аз смело в скута твой съм коленичил
и взел в ръка врабчето на надеждата
прошепвам боязливо
мила,добра и нежна,
слънчева любима..
стани моя жена....
07.03.2018. В радост и грижи, докато смъртта ни раздели.
МОЯТ ЖИВОТ Е ПОЕЗИЯ; Мой бъди - Дела Раи...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1397 Разсъждения за п...
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1397 Разсъждения за п...
КОСМИЧЕСКИ КОРАБ ИЛИ ТРАКИЙСКА ГРОБНИЦА ...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.