Прочетен: 625 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.06 07:45
През 1928 година руският писател Михаил Булгаков започва работа по роман, който по-късно ще се превърне в едно от най-великите произведения на XX век.
По това време животът в Съветския съюз става все по-труден за творците. Произведенията на Булгаков са цензурирани, пиесите му са сваляни от сцена, а властите гледат на него с подозрение.
През 1930 година, отчаян от натиска, той прави нещо крайно. Изгаря първата версия на романа си.
Но историята не свършва там.
Години по-късно Булгаков започва отново. От пепелта на унищожения ръкопис се ражда нова версия на книгата. Именно оттук идва една от най-известните реплики в романа:
„Ръкописите не горят.“
Иронията е, че тези думи са написани от човек, който сам е изгорил своя ръкопис.
Сюжетът на романа изглежда странен дори днес.
В Москва пристига загадъчен чужденец на име Воланд. Но той не е обикновен човек. Постепенно става ясно, че всъщност е самият Дявол.
Заедно със своята свита — гигантския котарак Бегемот, зловещия Азазело и останалите си спътници — Воланд започва да разкрива лицемерието, алчността и страха на обществото.
Паралелно с това се развива любовната история между Майстора и Маргарита, както и драматичен разказ за съдбата на Понтий Пилат.
Тези три сюжетни линии се преплитат в един роман, който е едновременно сатира, любовна история, философско произведение и мистичен трилър.
Но истинската мистерия започва след смъртта на Булгаков.
Писателят умира през 1940 година, без да види книгата публикувана.
Романът остава скрит повече от четвърт век.
Едва през 1966 година част от произведението започва да се появява в литературно списание. Дори тогава текстът е сериозно цензуриран.
Пълната версия достига до читателите много по-късно.
И тогава започват легендите.
Някои почитатели вярват, че романът носи странна енергия. Често се споменава, че актьори, режисьори и продуценти, опитали се да екранизират книгата, били преследвани от необясними инциденти, болести или нещастия.
Разбира се, няма доказателства, че книгата е прокълната.
Но съвпаденията са толкова много, че легендата продължава да живее и днес.
Дори самият Булгаков сякаш е предвидил съдбата на своя роман.
В свят, където цензурата се опитва да унищожи думите, неговото произведение оцелява.
Изгаряно, пренаписвано, забранявано и укривано, то все пак достига до милиони читатели по света.
Може би затова най-голямата мистерия около „Майсторът и Маргарита“ не е дали Воланд е Дяволът.
Не е дали романът е прокълнат.
А как една книга, която толкова пъти е била обречена да изчезне, продължава да живее.
Защото понякога литературата се оказва по-силна от огъня.
И както пише Булгаков:
„Ръкописите не горят.“
Смятате ли, че историята на този роман е просто поредица от съвпадения, или около „Майсторът и Маргарита“ наистина има нещо необяснимо? Напишете мнението си в коментарите.“
Това, че романът не е публикуван, сигурно е , че е с участието на Сталин! Никоя книга не може да бъде отпечатана без негово разрешение!
Но Булгаков има оценка от Сталин- гений!
Опасен гений, обаче!
Затова е под контрол Но толкова! Под закрилата на Сталин е
Чел съм романа Тежък е и може би това е една от причините да не му се дава път?
Времената са трудни и тежки, той допълнително натоварва!
В творчеството са необходили светли нотки, пропити с надежда за нещо хубаво!
Романът не вижда бял свят, но гениалността на авторът го спасява
Сталин бди над него, доколкото знам, звъни му и по телефона!
