Представете си град, в който никой не се усмихва. Град, чиито жители крият странни лица под шапки и шалове. Град, в който нощем се чуват звуци от морето... но не са от риби или вълни. Добре дошли в Инсмут.
Това е историята на едно прокълнато крайбрежно селище, създадено от майстора на космическия ужас Лъвкрафт – история, която и до днес кара читателите да се чувстват неспокойно.
Разказът започва през 1927 година.
Млад мъж пътува из Нова Англия и решава да спести пари, като мине през малко рибарско градче, наречено Инсмут.
Още при пристигането си усеща, че нещо не е наред. Улиците са почти празни. Сградите се рушат. А хората изглеждат... различно. Някои имат изпъкнали очи. Други говорят странно. Всички сякаш крият нещо. В местна кръчма пътешественикът среща стар пияница на име Задок Алън. След няколко чаши той разкрива ужасяваща тайна.
Преди десетилетия капитан Обед Марш открил далечен остров, където местните почитали странни морски същества. Те били известни като Дълбоките. Съществата можели да осигурят злато и огромни количества риба. Но срещу цена. Хората трябвало да се смесват с тях. Да сключват бракове. Да раждат потомство. И постепенно да престават да бъдат хора.
След разказа на стареца младият пътешественик решава да напусне града. Но последният автобус вече е заминал. Той остава за нощта. И тогава започва истинският кошмар. По тъмните улици се чуват стъпки. Някой го търси.Вратата на стаята му е разбита. Жителите на Инсмут го преследват из празните сгради, докато той отчаяно се опитва да избяга. Това е една от най-напрегнатите сцени в цялото творчество на Лъвкрафт. Героят успява да избяга.
Но историята не свършва. След собствено разследване той открива нещо далеч по-ужасно от чудовищата в морето. Самият той е свързан с Инсмут. В жилите му тече същата кръв. Същото наследство. Същото проклятие.И докато гледа отражението си в огледалото, започва да осъзнава, че промяната вече е започнала.
Повечето хоръри ни плашат с чудовища. Лъвкрафт ни плаши с идеята, че чудовището може да е част от самите нас. Че има тайни, които не бива да бъдат разкривани. И че понякога най-страшното не е онова, което дебне в тъмнината... а истината за това кои сме.И до днес Инсмут остава един от най-емблематичните измислени градове в литературата на ужаса.
Място, където границата между човек и нещо много по
-древно е изчезнала.
А ако някога чуете, че някъде по крайбрежието има старо рибарско градче, което не фигурира на картите...
може би е по-добре да не слизате от автобуса.
Защото някои тайни все още живеят под вълните.
