Всред Неправилната Съдба и Правилната Природа
се ражда Субективността за смях и позор!
Ти който възнамеряваш да оставаш сериозен
за теб завинаги ще остава скрита Реалността!

И вижда ми сърцето
самотен старец, чадъра стиснал леко,
с добрия Лампе, дето
навсякъде го следва,
назад със крачка-две, полека:
към вечен мир - навеки.

Със Сериозност ни мами Времето алчно
жадно да нашето беззащитно тело,
лекомислено си играе вътре в нас със Пространството 
Вечността, и превръща Случая в Обич!