Постинг
13.06.2021 10:21 -
Черна песен
Димчо Дебелянов
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Излиза за пръв път в сп. „Съвременник“,
г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.
Кой ще ми каже Минотавърът - Паладин ли ...
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Изчистване на горестта
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Изчистване на горестта
Следващ постинг
Предишен постинг