Възникнала като малка крепост-укритие през Римския период /1-ви-3-ти век след Христа/, поради недостъпността на елипсовидната скална тераса, Белоградчишката крепост продължава да „живее” и през късната античност. Стратегическото й значение, между старопланинските проходи „Свети Никола” и „Кадъ-Боаз”, е оценено през средновековието от видинския владетел Иван-Срацимир, по чието време е разширена и доукрепена. Изградени са две преградни стени и помощни сгради. Висящите подвижни мостове и каменните стъпала предоставяли по-големи възможности за бързо маневриране …

Хрониката сочи, че три месеца след завладяването на Бъдин /Видин/, били превзети и останалите крепости в района, включително Фехервар /Белоградчик/. Настаненият в нея гарнизон е прогонен през 1369-та година от въстаналите българи. По това време крепостта е била превзета от османците и частично разрушена.

Между 1454-1455-та година в нея била настанена охрана от 8 души, а сто години по-късно, тя вече наброявала 27 охранителя и един началник. До края на 19-ти век, там са извършени само незначителни поправки и подобрения от новите й завоеватели, поради активността на хайдушките чети в региона. През 1805-та, нейното възстановяване било възложено на френски инженери и завършено през 1837 от италиански  фортификатори.

Новоиздигнатите крепостни стени достигат до височина 12 метра и са от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан и с размери 2.5 метра широчина в основата… Бойните пътеки осигурявали бързина на защитниците… Оформени са били три крепостни двора и три портала.

Важна е ролята на калето при потушаването на Белоградчишкото въстание от 1850 г. За последен път крепостта е използвана във военни действия по време на Сръбско-Българската война. 

Днес е частично възстановена като паметник на културата, включен в списъка на 100-те национални туристически обекта. Пътешественикът се разхожда спокойно между високите й стени, разглежда причудливите скални образувания и /естествено/, снима… Защото му е трудно да предаде с думи /дори с фотоапарат/ величествеността на гледката, разстилаща се преди очите му. Първоначално каменни стълби го отвеждат до неголяма арка в основата на крепостните стени:

След преминаването й има метални, правени явно в по-ново време и оттам се разкрива невероятна панорама към местността:



На това място  може да хвърли и поглед на остатъците от крепостта, за да възстанови поне донякъде мислено нейните размери:

А скалните феномени, свидетели на толкова много събития, продължават да се извисяват там гордо, сякаш нищо не би могло да засегне благородническото им достойнство. Ето какво гласи табелата за тях:

 
Има и легенда, разказваща за девическия манастир, който преди векове се е издигал по тези места:


За финал, малко информация относно разположението на трите крепостни двора в миналото:

 

Здравей, Мирослава. Като чета темата се сещам, че досега съм ходил на Белоградчишките скали само два пъти- твърде малко за такава забележителност- един от символите на България. В един календар ги предложих като един от дванадесетте български символа за месеците.
Поздрави!

има толкова много красиви места в България, че е трудно да подбереш кои да поместиш в календар:). Аз лично съм раздвоена на къде да поема следващия път. Поздрави!