I На отиване:
Регионалният исторически музей в Търговище /по-известен като „Славейковата къща – Славейков е бил първият главен учител тук, затова бившето училище пази това прозвище и до днес, макар истинското му име да е „Св. Седмочисленици”/.
Търговище е бил процъфтяващ град, все още известен със своя панаир, който е имал международно значение. В музея може да се види последния му печат.
Има обособена възстановена възрожденска учителска стая, където детето Ви може да усети атмосфера от времето, когато се е пишело върху пясък, или с калем, когато са се наказвали с пръчка и е имало медали за „добрите” и „лошите ученици”.
Можете да се запознаете с изложба на ретро-фотографска, радио и друга техника от началото на миналия век.
Тъй като тук е имало много преселници, традициите при изработката на женски престилки се смесват в изумително многообразие от багри, материи и шевици. В една от залите има обособено кътче само за тях:
Престилките в миналото, са можели да „говорят” – показвайки възрастта, социалния статус, дори семейното положение на жената, която ги носи.
В зала „Велик е нашият войник” можете да разгледате екипировката, оборудването и снаряжението на българския войник от времето на освободителните войни:
Близо до музея се намира етнографския комплекс „Вароша” /има такива в няколко български града/, където можете да се потопите в духа на възрожденските търговци, гостилничари, занаятчии… Тук ще видите Хаджи Ангеловата къща, къща - музей „Никола Симов-Куруту” /знаменосец на Ботевата чета/, Свещарова и Захариева къща, и др. За съжаление, не всички те са запазени в автентичния си вид /някои са били жертва на пожар, или други бедствия, впоследствие частично възстановени/.
Макет на Вароша |
А сега продължаваме към Велики Преслав
Днес за запазени, или възстановени само част от основите, или колоните на града, за които в „Шестоднев” пише следното:
„Когато „някой” обикновен и беден човек и /при това чужденец/, идвайки отдалече, /стигне/ до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва с възхита и моли и моли /да го пуснат/, и като влезе вътре, той вижда къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и /целите/ изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и /различни/ краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина тоя бедняк не е виждал такова нещо, освен бедни, сламени колиби и той ще им се учудва /и ще изглежда/ сякаш си е загубил ума.
Йоан Екзарх Български
Столица на страната от времето на Първото българско царство, в новата история Велики Преслав е със статут на град от 1883 година. До Освобождението градът е наричан и с турското название Ески Стамболук (стар Истамбул). Селището носи името Преслав до 1993 година, когато е издаден указ за преименуването му на Велики Преслав.
За размерите му може да се съди само по останалите отломки, които „вървят” от двете страни на един асфалтиран път /частично маркирани са Царска базилика, дворцов комплекс, бани, водно огледало, царска канцелария и мн. др./.
Най-запазена е Южната порта. |
Кръглата църква е уникална и най-голямата, разкрита в България, след тази в Плиска:
Храм-паметник"Св. Св. Кирил и Методий" във Велики Преслав /вдясно от крепостта/ |
А от другата страна на шосето ще видите „спомените” от вътрешния град...