Прочетен: 1619 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2019 10:55
Плиска
Разхождайки се сред останките на древния град, може да се потопите в спомена за Първата Българска столица. За размерите й може да се съди по огромната площ, която заемат руините /23 хиляди декара – това я прави един от най-големите градове в Средновековна Европа/.
Създадена е от Аспарух, просъществувала като столица повече от два века /от 681 до 893 г./.
Най-значимото събитие, свързано с нея, е приемането на Християнството.
Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен Цитаделата, голям дворец и базилика, строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.
По това време са били изпълнявани предимно езически ритуали, затова в музея можете да видите традиционното облекло на старобългарски жрец, както и на войни и други.
Под по-късната средновековна голяма базилика са открити останки от късноантична църква с кръстовиден план, най-вероятно мартирий.Малко снимки от музея и...
продължаваме към Мадарa:
За да стигнете до средновековния барелеф, ще трябва да изкачите малко стълбички:).
Той е изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара и единственият скален релеф в Европа от периода на ранното средновековие, обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.
Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. Изобразява конник, който носи калъф за лък на гърба си, а в лявата ръка държи чаша, или рог за пиене. Пред краката на коня е повален лъв, промушен с копие. Над главата на победителя в двубоя, се вижда орел с разперени крила /трудно се различава, но.../, а зад тях има тичащо ловно куче.
Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции на тракийски конник.
Тръгвайки надолу и надясно от скалното изображение, може да се „запознаете” с няколко пещери /в една от които има параклис/ и интересни скални образувания.
Вляво пък има останки от крепост.
Панорамна гледка от скалите |
По пътя надолу:
Не можах да я обхвана в снимката, макар че я направих вертикална |
Паметна плоча на унгарския изследовател Геза Фехер "Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже. Проучва основно Мадарския конник. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на прабългарската култура, разчитане на надписа върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки, обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите." /източник - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B5%D1%85%D0%B5%D1%80/ |
Честит празник на българската писменост
© То не че има много желаещи да раждат, ...
Много ми запали фитилите да отида там- ходила съм много отдавна и нищо не помня. Данните, които изнасяш за дължините, дълбочините и дебелините на стени и ровове е внушителна, като за онези векове.
Поздрави!