Намира се между Горталово и Къртожабене, само на 12 км. от Плевен... Живописен, карстов каньон на една неголяма в момента рекичка – Чернелка. Скалите достигат височина до 40 метра, а формите им са толкова разнообразни и причудливи, че са породили в съзнанието на хората множество легенди за своя произход. Една от тях е за Разцепената скала /Разцепен камък/, която ни "посреща" още от началото на разходката:

Според легендата Крали Марко се бил с Муса Кесаджия по тия места три дни и три нощи. Усещайки, че не ще може да надвие чутовния българин, черният арапин търтил на позорен бяг. Тук нейде Крали Марко изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, замахнал със сабята си дамасклийка и разцепил скалата.

Това гласи надписът върху табелата...

Близо до интересното скално образувание има вековно дърво, а пътят продължава покрай течението на реката, лакътуши между дървета и скали, на моменти пресича водите, но има направени мостове. Лете може да се мине и през самата река, защото е плитка – на места е малко над глезените и създава усещането за приятна прохлада. Има обаче и вирчета, използвани от отделни ентусиасти дори за "плуване" /или по-скоро плацикане:)/...

Та така, вървим към следващата легенда, разказана ми още от прабаба, когато бях малка... Легендата за Момина дупка... Момина дупка всъщност е проходна пещера, разположена на около 20 метра нагоре, в чукарите /по моя преценка/... Ще пресъздам преданието по памет, защото не мога да намеря информация за него:

Две моми бягали от турците и се скрили в пещерата, преследвачите им завардили по-безопасния изход и единственото спасение на девойките било... Скок от другата страна, демек – сигурна смърт... За да не се уплашат, момичетата завързали косите си и скочили заедно...

Към безсмъртието на една легенда, останала в сърцата на хората…

Много пъти се опитвах да се изкача дотам, но без специална екипировка е трудно. А явно има път от другата страна, обаче май само старите хора от селото го знаят... Пък те не могат да ме заведат дотам, опитаха се да ме упътят, ама аз съм доста неориентиран човек...Затова, продължаваме си по равното😀...Маршрутът не е стръмен и леко се ходи. 

Красивата природа е „приютила” много редки растителни и животински видове, някои от тях са в Червената книга. В зависимост от сезона може да имате късмета да видите червенокоремна бумка, степен или кримски гущер, смок мишкар, мишелов, ястреб, алпийски бързолет, снежно кокиче... Но внимавайте, има и отровни змии!...Това е само малка част от разнообразието на флората и фауната в региона... Разбира се, може да попаднете и на гледка, каквато вече рядко се среща /толкова уникална се стори на една моя приятелка, та тя реши да я снима/, а именно – „самотен овчар, с няколко животинки, се бори с чукарите”...

Друг интересен феномен е Провъртеника – издадена над реката скала с отвор по средата, дълбок близо 15 метра. С риск да ви досадя, ама... и за нея има мит:

Легендата гласи, че в прастари времена двете племена, живеещи отгоре и отдолу, се скарали заради любов между момък и девойка. Обитателите около реката не давали на съседите си вода и горното племе пробило скалата, за да стига до живителната течност.

Източник – ПОСРЕДНИК, онлайн издание

Сред многобройните пещери, издълбани в лоното на скалите, има една, наречена Царева дупка. Представлява неголяма вдлъбнатина, в центъра на която има нещо като каменна маса. Това и фактът, че от нея има добра видимост към околността, са дали повод на местното население да смята:

Легендата е, че самия цар Иван Шишман е наредил пещерата да се оборудва като наблюдателница от която да се оглежда каньона. Тя е на височина 10 м. в скалите.

Източник – PEVENTURE.bg

Наблизо е имало и скален манастир, доколкото имам сведения, останките са били сериозно увредени от иманяри. Минава се край отломки от римски стълби вдясно, от тях се излиза от долината и се хваща към хижа Капчука – някога култово място за събор на плевенските рокери /и не само/... После постепенно запуснато и разграбено... В момента е частна собственост и се ремонтира... Хижата е кръстена на едноименна пещера, разположена точно срещу нея, от чиито води се е захранвала почивната станция... Последно когато ходих, теренът към нея беше непроходим... Сред природните забележителности в екопътеката, заслужава да се споменат също карстовите извори Баба Радица, Бъбля и Капчука, сред историческите –  останки от кула, стени, тухли, керамика,  разположени на едно кале, дето някога е имало Латинско градище – вече нататък от хижата, по посока към Къртожабене, но дотам не съм стигала още...

Местността е включена е в списъка със защитени територии през 1969 г. Екопътеката, изградена през 2002-ра за удобство на туристите, предлага многобройни местенца за отдих – беседки с барбекюта, пейки, за да поспреш и починеш, или да си направиш пикник... Често виждам и любители на риболова по пътя... На екопътеката дължим също мостовете /понякога реката ги събаря, обаче местният кмет полага усилия да ги поддържа/, както и табелите /вече леко олющени/... Каньонът е с ширина от 60 до 200 метра, а площта му е 300 хектара. Образувал се е преди милиони години...

На връщане вече в самото селце, обърнете внимание и на Горталовскта пещера – вътре има истинска къща, до нея е разположена скалната колона Мечока, а две от близките пещери са били ползвани за скални църкви към средата на 19 век... Тук няма печати, но пак може да изпиете чаша чай, или кафе, в единственото барче в центъра на селото😃...