Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2017 21:41 - Подводно приключение край Крушуна
Автор: miri479 Категория: Забавление   
Прочетен: 743 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.03.2019 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Само за търсачи на силни усещания!

Местността „Маарата” край село Крушуна е известна с красивите си гледки и най-голямата естествена терасовидна водна каскада в страната.

image

Главният водопад се спуска от височина 20 метра

 Този път обаче ние бяхме отишли там по друга причина – организирана разходка из водната пещера, която може да се осъществи само с помощта на оборудване, лодка и опитен водач.

Когато се изкачихме до пещера Маарата, срещнахме една от организаторките от Epic Holidays и. докато отдъхвахме, изчаквайки предишната група, разговаряхме - така разбрахме, че те са инициатори на много подобни екстемни събития /например посещение на пещера Ъндъка в Дряново/... Излъгах, че съм гледала клипа за предстящото ни пътешествие – всъщност, не бях, исках да се изненадам и... изненади не липсваха:)...

image

Приключението започна с екипирането ни - бяхме две групи от по трима човека.

image

Входът на Водната пещера

Още в началото се убедих в необходимостта от каска, защото въпреки фенера, който ми позволяваше да виждам накъде се движа, на няколко пъти ударих главата си в надвисналите скали /а това без предпазно съоръжение би било доста болезнено/. Водачът ни покзваше най-безопасния маршрут, който все пак си бе предизвикателство за несвикнали като мен, защото на места се минава по тесни терени, заобиколени с дълбоки води. Снимките са напълно невъзможни без специален водоустойчив апарат, защото колкото и да внимаваш, накрая се връщаш мокър до кръста /в най-добрия случай:)/.

Подпирах се в свода, за не падна и така забелязах, че той има златист цвят в първите зали – оказа се някакъв особен лишей, придаващ на камъните това мистично очарование, наподобяващо златни жилки. Когато очите ни свикнаха, осветлението ни позволи да видим огромно стълпотворение от прилепи по тавана. По-нататък срещахме и по някой заблуден представител, който се щураше несигурно точно около нас. Постепенно свикнахме с присъствието им и то не ни се струваше толкова екзотично:)...

Нямах престава как тази гумена лодка ще прекара и трима ни /мен, съпругът ми и детето/ през най-големите дълбочини, но се оказа, че има начин – като застанем на колене един зад друг, а инструкторът ни отласна до следващите скали, по които трябваше да се покачим. На моменти се налага да си силно приведен, защото сводът на пещерата почти се изравнява с подземните й води... Ако някой реши да си подари това преживяване, съветвам го да не тръгва с дълъг дънков панталон – аз направих тази грешка и после ми беше малко трудно да се изправя, защото освен водата в ботушите, целият ми панталон бе подгизнал и с известни усилия движех краката си...

Изчакахме спътниците си и инструктура на отсрещния „бряг”, съставен от няколко по-плитки скали. Последва изкачване пешком из нещо като красив подземен водопад, там бе препоръчително да се движим по течението, понеже само по водата нямаше опастност да се подхлъзнем /ботушите се захващат за скалите като вендузи/. Очакваше ни преход през място, където  плитката част част е горе-долу толкова, колкото е ходилото на човек и аз специално сериозно си се придържах към заобикалящите ме стени, където това бе възможно.

Тъкмо се зарадвах, че преминах предизвикателството между два камъка с почти скок, когато се оказа, че ни чака съвсем нова тръпка – трябваше да се проврем с лодката легнали, със свити крака и обърнати глави през един съвсем тесен процеп между скалите... За секунди го зърнах /необходимо бе лицето ми да е прилепено за пода на лодката/ и ми се стори почти невъзможно, но...стана съвсем безболезнено, дори не усетихме, как се оказахме на другия край.

Накрая пещерата ни възнагради с гледка от най-необикновената зала в нея, цялата опасана в синтрови езера, подобно на най-известния водопад в местността... Разходката из нея беше като на откриватели /а и вече се бяхме намокрили толкова, че студът на водата не ни правеше впечатление, обаче защитните жилетки предпазваха горната част от телата ни/. Самата пещера е млада, видяхме само наченки на сталактити, които вероятно след 10 000 години ще изглеждат като висулка, но езерата са наистина изумителни, а преживяненето, докато стигнеш до тях - уникално. Тук организаторът ни направи снимка за спомен, но не знам дали изобщо се е получила...

По-нататък вече може да се продължи само с неопренов костюм и то, ако си опитен плувец...

Полюбувахме се малко на залата и... трябваше да се връщаме. Не ни се тръгваше, честно:)...

Напълно разбирах защо инструкторът ни е с неопренов костюм, та той дори не ползваше лодка, а само изтласкваше групите и плуваше през разстоянията, непреодолими за нас... В един момент дори се наложи да се хвърли в реката, защото гуменото ни съоръжение бе отплувало нанякъде. За миг дори се изплаших, но след минути той изплува отново, носейки нашият малък гумен спасител в подводното приключение...

На връщане вече леко залитах /усещането е, като да си пил едно голямо уиски на гладно, но много по-готино)/, сбърках и десния ми крак пропадна в една дълбочина, откъдето не можех да го измъкна лесно... За щастие, водачът се оказа наблюдателен, върна се тичешком и ми помогна...

Докато излизахме, дъщеря ми бе във възторг, но и леко уплашена от преминаването на малкия отвор, а аз не си чувствах ходилата, но... Със сигурност бихме го направили пак:)... Апропо, търсим си ентусиасти и за Ъндъка /за организиране на група, трябват поне пет човека - там има други екстемни преживявания, като пълзене в тунели и скално катерене, доколкото разбрахме::)/...

 



Тагове:   пещери,   приключения,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555656
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031