Как да си поръчате бира, как ме разконспирираха откъде съм и какво стана после…?

 Преди около десетина години, с мъжа ми бяхме на почивка в Дуранкулак, като периодично си правихме разходки – до Калиакра, Шабла и др... Единия ден бяхме планували да отидем в Румъния, тогава това все още ставаше с международен паспорт, но по принцип, минаването на границата не ни забави особено. Оставихме автомобила си там, прекосихме пеша през безмитната зона и после хванахме автобус до Мангалия. На фона на спокойствието в Дуранкулак по онова време /понеже това е най-северната част от нашето Черноморие и явно тогава не привличаше много туристи/, в курортния град на северната ни съседка /който за тях пък е южен/, кипеше истинско оживление, разминавахме се с млади, усмихнати хора, говорещи на различни езици. Съвсем нормално се разбирахме с другите на английски, но и бързо научих, как да си поръчам на румънски една бира /да речем/. Посетихме музея, опитахме традиционната местна кухня в един ресторант, обиколихме града, плажа и накрая, понеже ни останаха леи, които се чудехме какво да направим, купихме един глинен съд от музея. Като цяло, беше доста приятно и внесе разнообразие в почивката ни.

Няколко години по-късно, си бяхме отворили малка рекламна агенция и един от клиентите ни /занимаващ се също с реклама/, предложи да отидем на рекламно изложение в Букурещ за един ден. Преминаването на границата вече беше само срещу паспорт и този път стана още по-бързо, бяхме със собствен транспорт, така че само подадохме документите за проверка. Но задръстванията в столицата на Румъния ми направиха силно впечатление /не съм много сигурна, обаче май бяха по-брутални и от софийските/. По едно време приятелят на мъжа ми така се изнерви, че пое през трамвайната линия, което лично на мен ми изправи косите /обаче не бе само той, да Ви кажа, доста автомобили с румънска регистрация, използваха същия хитър начин, за да се измъкнат от трафика/…

Нищо, де, в крайна сметка стигнахме живи до сградата, където се провеждаше изложението. Аз бях малко разочарована, защото очаквах да посетим разни забележителности, а мъжете искаха да обиколят цялото експо и на всичко отгоре, да се спират на всеки щанд, пък то си беше голямо и това ни „изяде” деня. Когато ми стана скучно да обикалям между технически съоръжения и щандове с визитки, реших да отида до близко заведение и да упражня познанията си от Мангалия по поръчването на бира /понеже не смеех много да отдалечавам сама, поради вродена липса на ориентация и склонност към загубване/. Тъй като по онова време /както и сега/ българските медии правеха всичко възможно, за да разкарат и последните остатъци от националното ми самочувствие, аз някак подсъзнателно като че ли се стараех да прикрия произхода си и се опитах да поръчам с тамошен акцент:

- Unul Ursus.

Ursus е местна марка, доста приятна на вкус, доколкото разбрах, означава мечка и една от най-разпространените там.

Хубаво, обаче барчето бе на открито, сервитьорът погледна цигарите ми /които се оказаха български/ и някак радостно ме попита:

- Bulgaria?

Потвърдих и бях искрено изненадана от симпатията, топлината и доброто отношение, което се породи внезапно у този човек. Не разбрах на какво се дължаха емоциите му /дали имаше роднини у нас, дали някакви спомени, или друга причина – английският му не беше достатъчно добър, за да ми обясни/, но наистина ги усетих. Той няколко пъти ентусиазирано повтори „Bulgaria, Bulgaria” и видимо бе развълнуван от присъствието на българин в заведението му /явно не е чел нашенски медии/… Все пак, като се има предвид, че в някои български курорти, като седнеш в ресторант, започваш да се чудиш на руски ли да говориш със сътрапезниците си, че да бъдеш обслужен горе-долу навреме, това е някак си е мил спомен за мен:).

Както и да е, та Букурещ е красив град, обаче не можах да видя много от него, може би другия път:). Поддържан и чист е, има красиви сгради и паркове… Вечерта се снимахме пред триумфалната арка /ама снимките ми са в един счупен компютър, та в случая ще ползвам от нета/. Другият ми ярък спомен, беше посещението на едно страхотно хард рок кафе, вече на връщане. Атмосферата бе невероятна, целият бар – осеян с плакати на изпълнители от миналото, костюми, музикални инструменти, направо като музей на рок-музиката… Естествено, и музиката, и бирата си ги биваше…

Последно, за да има все пак някаква полза от постинга ми /който вероятно ще Ви се стори безсмислен/, пак повтарям „Unul Ursus” /става и „One Ursus”/, за да си поръчате бира, ако сте там. А дали искате да разконспирират произхода Ви, ами… Вие си преценете… Лек ден:)…

Хич даже не е безсмислено да разкажеш, че в Румъния някои ОЩЕ ПОМНЯТ че са ... българи. Има разказ от Йовков, май беше "Стоядин говори с Бога", в който се разказва за мъката и бунта на един баща срещу Бога затова, че син му е попаднал в румънско след отнемането на северна Добруджа и там е смазан от побоища с цел асимилация...
Не беше ли Румъния остатък от България, демографски превзет от изгонените от Рим низши слоеве? Подобно ли ни чака и на юг от Дунава?

прав сте, аз само исках да покажа, че отношението им към нас все още е положително /или поне беше преди няколко години, когато посетих Букурещ/.