- Внимавай какво си говориш с нея - прошепна му доверително Нърни.
- С кого, с художничката ли?
Съдържателят на бара още повече снижи глас и се наведе над него:
- С нея, да. Внимавай, да не се изпуснеш, че храната ми е от 20-ти век.
Междувремевата контрабанда е сериозно престъпление. Ще ми лепнат поне десет години за това.
- Че защо пък точно от нея се притесняваш?
Нърни се намръщи:
- Надушвам ги тези неща - тя и приятелят й Кроснан не са никакви студенти. Мисля, че са от тайните служби на времевата полиция.
- Кой, оня луничавия ли, дето е луд по "Любов и омраза на Мирикъл 8"?
- Да, той. Само се прави на смотан.
- Така ли, я седни, седни. Я раздуй.
- "Раздуй"?
- Ретро-жаргон, имам предвид да ми разкажеш повече за това. Защо са тук, да не би да са знаели, че ще стане убийство?
- Само по-тихо. Не, не са знаели. - здравенякът седна и си наля една бира. - Това е някакъв времеви парадокс, който ще предизвика сериозни проблеми през 22-ри век. Кой сега ще направи тази сапунка? Знаеш ли колко милиарди е изкарал режисьора от заснемането й? Говори се, че си купил остров на Волдероял - най-скъпата планета в познатия свят. А ако знаеш каква жена има - той му намигна дяволито.
- Не е ли... м-м-м, как му викате... обратен?
- Не знам. Но видя ли какво стана с блондинката снощи? Пък и искаха отделни стаи със сценариста... На твоя етаж са...
- А като е толкова богат, какво прави в този-и..., извини ме, доколкото разбрах, не особено скъп хотел?
- Заради храната - Нърни отново започна да шепне - Предлагам и коняк от времето на Наполеон, както и пури от тези, дето ги е пушил Чърчил, и какви ли не още екстри! Искаш ли да опиташ?
- Благодаря, но едва ли ще мога да си го позволя.
- Местната полиция май е наясно с това, но заради удобството на клиентите, нали разбираш... Идват и важни клечки, та затова ченгетата си затварят очите...
- Ясно, ясно. Добре де, ама защо са тук ченгетата? - настояваше Джералд.
Явно напитката направи съдържателя малко по-приказлив:
- Имало някаква времева манипулация, според слуховете де, не съм сигурен - поясни той. - Изглежда някой от бъдещето е използвал времеход, за да се върне в 22-ри век и тайно е подкупвал хора да участват в голямата игра "Стани един от Любов и омраза на Мирикъл 8".
- Пак ли тоя тъп сериал. Взе да ми писва от него. И кой е спечелил от това?
- Как кой, продуцентите и разбира се - е... режисьорът и сценаристът също са взели доста сериозен процент.
- Поделяли са си остатъка, така ли?
- 70% за Саламандър и 30 за Риардън - захили се Нърни. - Справедлива подялба, като се има предвид, че сценаристът поема по-голямата част от работата, идеите и концепциите са изцяло негово дело, а цялата слава обираше онзи надут флиртаджия, дето го пречукаха.
- Интересно ми е, че знаеш доста за тях... - замисли се Джералд.
- О-о-о, не са за сефте тука. Какъв купон имаше миналия месец... Стопиха ми всичките запаси... Уиски, ром, коняк, шампанско, черен хайвер – замечта се Нърни...
- Все пак, бисексусуален ли беше? - попита Джералд. - Стори ми се, че имат връзка с Риардън.
- Май само се правеше на гей, за да го използва...
След третата бира, Нърни беше готов да разкаже и още пикантни неща, но в този момент влязоха младоженците /така и не разбра имената им/. Момичето мрънкаше, че докато не се разкрие извършителят на убийството, няма да разрешат на никого да си тръгне.
- Ще останем тук, докато се пенсионираме - тюхкаше се тя. - Ох, толкова е скучно.
- Намери си някакво развлечение. - предложи съпругът й - Можеш например да се обадиш на Лиза да направи 3D портрет на кенгуруто ти. Нали вчера ти даде номера си?
- Ама че си тъп. Това е толкова старомодно! - ядоса се тя, но все пак измуча: - 84 код 51 26. Ало, Лиз, имаш ли малко свободно време...
- Отиде ми бизнесът - тъжно констатира Нърни.
- Не се притеснявай, това може да е и особен вид реклама - успокои го Джералд, а собственикът отиде да обслужи новодошлите клиенти.
…
Разговорът с полицаите наистина не мина много обнадеждаващо. Никак нямаха чувство за хумор тези момчета. А и откъде бяха разбрали за метода на журналиста-хамелион?... И за бившата му годеница, напуснала го заради световно неизвестен режисьор от Сънсъл, пък и патроните в жабката... Кофти история, много кофти... Все още не беше задържан, затова се върна в ресторанта и си поръча една бира за отпускане. След малко пристигна сценаристът Риърдън с черен шал от неизвестна за Джералд материя и зачервени очи. Дълбока бръчка прорязваше чувствителното му, женствено лице.
- Аз съм журналист от "Гландилианска сензация" - Джералд безцеремонно се настани на неговата маса.
- Не съм го чувал? - разсеяно отвърна онзи. - Но май вчера споменахте, че сте журналист. Какъв точно е профила на изданието?
- Основно интервюта с известни личности. - той извади един гланц за устни на бивша приятелка, дето кой знае защо, още се търкаляше в джоба на сакото му и го насочи към сценариста като диктофон... Номерът мина.
- Да, да, май беше по-добре да говорите с Хю - събеседникът му деликатно изтри една сълзичка, капнала случайно от блуждаещите очи. - Но вече е късно, нали?...
- Уви, така е! Все пак, аз предпочетох да разговарям с Вас. Според нашето издание Вие имате по-сериозна заслуга за създаването на сериала - все пак идеята е изцяло Ваша?
- Така е, въпреки, че незабравимият Хю, простете - Риърдън изведнъж се оживи. - Не искам да кажа нищо лошо, но той... не записвайте това... - журналистът "изключи" гланца и го погледна окуражително. - Доста промени сценария ми, първоначалната идея беше за драматична междупланетна сага.
- Да-да, и аз обичам тези вълнуващи истории - с носталгична нотка в гласа промънка Джералд. - Никой вече не прави подобни стойностни неща.
- Но-о, все пак той беше прав, сапунките се харчат повече...
- А, онази приятна млада дама, която вчера танцуваше със Саламандър. - Джералд ловко смени темата и изведнъж придоби изражение на стара клюкарка. - Според мен никак не беше подходяща за ролята на Хар... ъ-ъ... Хир...ъ...ъ
- Хардиенавра, да, добре че го убедих да не я взима - на лицето се появи бледо подобие на усмивка - Много се ядоса, като й отказа - допълни злорадо той.
- Така е, Вие сте сценарист и най-точно можете да прецените какъв типаж е необходим, за да придаде плътност на образа. Бих искал да Ви поздравя, че помагате за добрия подбор на актьорите...
Можеше би още дълго щяха да се лигавят така, обаче Кроснън ги прекъсна. В лицето му не бе останало нищо от плахото изражение на нерешителен студент, в момента изглеждаше като буреносен облак.
- Г-н Джералд, мога ли да Ви отнема за малко събеседника, по-късно и с Вас трябва да обсъдим някои неща. - строго заяви той…
Двамата с Риардън се запътиха към някакво помещение в дъното на хотела. "Май наистина е таен агент - помисли си Джералд - Явно е взел разследването доста присърце. Какъв ужас - да убият любимия му режисьор и то под носа му. А къде ли се запиля Лиза?..."
/следва/