Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10 14:22 - Шантав ден 2
Автор: miri479 Категория: Забавление   
Прочетен: 341 Коментари: 7 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Докато летяхме към мистерията, се чудех какво ли точно се очаква от мен, но невинната забележка за времето, която вметнах, предизвика у спътникът ми внезапен пристъп на откровения.
- Температурата навън е доста висока – рекох, колкото да кажа нещо.
- Датира от 14-ти век – каза едва чуто. – От съкровището, открито на остров Робинзон Крузо в началото на 21-ви век.
- Естествено. – отвърнах и забодох нос в лаптопа си, откъдето извлякох необходимата ми информация.
Докато стигнахме, вече имах горе-долу представа за съкровището. Само не вдявах, какво общо има всичко това с Марс.
Кацнахме пред някаква пещера и младежът ме поведе право към нея. Минахме през тесни, лабиринтообразни коридори. Пред една от вратите се натъкнахме на интелигентна динозавърска охрана, каквато се среща само в извънредно тузарските барове. Непознатият им подаде пропуск и издекламира доста гладко дванайсетцифрен шифър, благодарение на което скоро се озовахме в уединено сепаре, обзаведено в стил Карху (много популярен сред местните сноби). А на тапициран диван срещу нас, стоеше същество, силно наподобяващо жълт слон и пушеше марихуана.
- Халма хута – рече то и ни подаде по едно апаратче за превод. След като го сложих, стана ясно, че ни кани да седнем.
Предложи ни вулканичен коктейл и специалитет от пълзящи плоскодънни медузи, към които подходих с неприкрито притеснение и учтиво ни се представи:
- Аз съм представител на планетата Хайдентал. Много ми е приятно да се запозная с хора от Земята. Чел съм доста за вашата култура и особено се интересувам от индианските цивилизации. Можете ли да ми гарантирате, че монетата е автентична?
- Вашият личен бижутер – започна гладко спътникът ми – изрично се увери в автентичността на изработката.
А-а, вече започнах да стоплям.
Разговорът се понесе в някакви отвлечени теми относно здравословните проблеми на бижутера му, свързани с алергия към фламбирани алигаторски бутчета. Междувременно ястието ми не ме оставяше да скучая. Малко след поредния му неуспешен опит да ми нанесе тежка телесна повреда, слоноподобното се обърна към моята скромна личност:
- Как е името на Вашия прародител, участвал в експедицията на остров Робинзон Крузо?
Усетих как сърцето ми слезе в петите и единствената глупост, която успя да изрови блокиралият ми мозък, бе:
- Брингдамон Урсула...
Погледът на дългокосия се заби убийствено в мен. Ако можеше да материализира емоциите си, вероятно вече щях да лежа на пода с дълбока прободна рана в сърцето. Но, за щастие, не можеше...
-О-о - заинтригува се домакинът ни /за мое учудване/ – не е необходимо да говорите на нашия език, аз имам преводач. Но съм впечатлен, че сте запозната с точното значение на името... и вероятно сте информирана относно онези нелепа история с посещението на наши представители на Земята, датиращи от 2005- та година по тамошно летоброене.
- Но, разбира се – опитах да се засмея непринудено.
- Е, реакцията на нашите прадеди е била изключително неадекватна, но Вашият народ трябва да ги извини... – гузно започна съплатнетникът ми.
- Не се безпокойте – дружелюбно го потупа по рамото хайденталецът и избухна в незлоблив смях.
Последва дълга и зашеметяващо изчерпателна лекция на тема инки, прадядовци и иманяри, а моята единствена задача в случая бе, да кимам с глава и да ... се браня от храната си.
– Искам да видя монетата. – каза най-после тузарят.
Извадих зелената кутийка и забелязах как погледът му светна от възхищение. Вече бях сигурна, че сделката е сключена, само се чудех какъв е моят процент и защо изобщо му трябвам на каубоя. Пред очите ми се заредиха картини, коя от коя по-съблазнителни: Пътешествие до Велмон, замяна на Уил със съвременен модел, по-тактични и чаровни работи серия К56, напускане на работа при мистър Флът и основаваме на собствена фирма за космически кораби, галактически приключения... Признавам, че по това време ми убегнаха някои незначителни подробности от типа: как подобна културна и археологическа рядкост е успяла да премине строгия междупланетен контрол и да се озове в ръцете на този... ъ-ъ, меко казано нямаше вид на професор по древни цивилизации, дали законният собственик на монетата (а и полицията) няма да има някои възражения относно действията ни и т.н.
- 150 000 раунда. Съгласни ли сте?
За малко да изпусна чашата си. Нямаше нужда да сверявам моментния курс – раундите винаги са били сред най-конвертируемите валути. Младежът обаче изпревари буйната ми реакция на идиотски възторг и отговори вместо мен:
- Ще обмислим предложението Ви, тъй като... знаете, че моята съдружница е силно привързана към...
В този момент нещо в лаптопа му светна в червено и той се извини, защото явно бе важно съобщение. Междувременно напушеният слон се обърна към мен и съчувствено ми прошепна нещо за 200 000 раунда, при което с мъка се удържах да не заподскачам от радост. Но мрачния поглед, изстрелян от страна на дългокосия, леко поохлади ентусиазма ми.
- Ако дамата е съгласна и ако разполагате с парите в брой, понеже банковите ни сметки се следят от федералните...– делово предложи той.
- Значи сте съгласни – весело предположи колекционерът.
Кимнах много спокойно, с едва забележима тъга в погледа. Оня извади парите като пич и ни остави да си ги преброим на спокойствие. От нерви не бях в състояние да смятам, но моят „съдружник” подходи доста професионално, сякаш не за първи път участваше в подобни сделки. Останалото ми се губи, тъй като се чувствах доста зашеметена. Помня само, че "слонът" ни изпрати с хиляди любезности и ни даде една от неговите пури в знак на приятелство, висока почит и бля-бля. После "моят човек" ме помъкна към изхода, а аз не смеех да пророня и дума, за да не сгафя нещо, или пък... да взема да се събудя. Малко по-късно, вълшебният сън се изроди в кошмар. Още не се бях настанила удобно в бричката, а младежът ме хвана за раменете и грубо ме разтърси:
- Коя си ти и откъде знаеш паролата? Отговори!
- Знаеш коя съм. - опитах да се измъкна.
- Не, не знам. Партньорката ми току-що ми изпрати съобщение, че е закъсняла малко за срещата, понеже блъснала някаква откачалка с жълта брада. А сега виси от половин час в „Пилето” и се чуди какво става с мен. На всичко отгоре оня същият се появил в заведението, гледал я втренчено и си поръчал инокийско уиски – наблегна на последните думи, сякаш целият проблем беше именно в скапаното уиски.
Усетих, че нещата не се развиват в моя полза и започнах да измислям лъжи, които изумиха дори мен със своята абсурдност:
- Почакай, тя не е разбрала за новия план на шефа, той изпрати мен, защото имам чисто съдебно досие. Каза, че се опитвал да се свърже с нея и да я предупреди, но тя не отговорила на обаждането му.
Странното е, че след нелепиците, които надрънках, оня престана да ме души и дори се замисли. Оставаше и да ми е повярвал.
- Стой тук, аз ще отида да проверя нещо и се връщам. Никъде не мърдай! - предупреди още веднъж и излезе.
Като че ли пък можех да мръдна, след като предвидливо задейства автоматичното заключване на колата. Разбира се, опитах да счупя стъклата, после набрах и няколко погрешни кода за отблокиране, но нищо не помогна. Като капак на всичко страшно ми се пушеше, а си бях забравила цигарите в заведението. След като се скарах с един автомат за цигари, минаващ наблизо (понеже и той не можеше да ми помогне), се сетих за пурата на онзи с приятелството. Извадих я, поразсъждавах известно време върху възможността да е смъртоносна за хора с моите биопоказатели, но след като прецених, че и без това шансовете ми за оцеляване не са особено големи, взех, та я запалих. Малко по-късно усетих, че ме напушва страшен смях. Очаквах всеки момент бившият ми вече "партньор" да се върне със спринцовка ханойска отрова, но вместо да започна да превъртам живота си на лента, както е редно в подобни случаи, аз не можех да спра да се хиля. Приятелката ми Анна отново избра най-подходящият момент да се обади:
- Марта, какво става? - чух загрижения й глас в аудио-предавателя. - Като не получих никакво съобщение от теб, така се притесних, че реших да отида в „Пилето”, помъкнах и бедната Кармен с мен. Гледам нашия човек - пие си уискито и се сваля с някаква мацка с доста съмнителна външност, а от теб... - ни следа. Ще дойдеш ли?
- Не мога сега, заета съм.
- С какво?
- Един тип тук настоява да ме пречука. - изкикотих се аз.
- Марта, какви ги говориш? Не те ли е срам?
- Срамувам се, макар да не личи, ха-ха. Сериозно, Ана, кажи на полицията, ха-ха. Заключена съм в разбрицана таратайка, близо до бар "Марсианска мистерия".
- Виж, не ми е до шеги, положението е критично. Тюлените...
- Повярвай ми, скъпа, моето положение не би могло да стане по-критично, отколкото е в момента.
Не трябваше да избързвам с констатациите, защото в този момент някакви типове с маски разбиха таратайката и не особено любезно ме измъкнаха оттам. Част от тях ме повлякоха отново към марсианския бар, а останалите с усърдие се заеха да дотрошат бричката, макар че според мен тя като че ли нямаше голяма нужда от усилията им. Аз не спирах да се превивам. Колекционерът на монети си беше все още в салона, още пушеше и също изглеждаше доста развеселен.
- Къде са парите? - строго извика той, след което избухна в смях.
- В ония, дето беше с мен, ха-ха.
Разговорът ни продължи в същият весел и непринуден тон:
- Не си играй с мен, ха-ха, вече знам, че монетата е фалшива.
- Фалшива ли, ха-ха, само това ми липсваше!
- Къде е съдружникът ти? - попита единият от маскираните.
- Той не ми е съдружник, аз съм от Дружеството за защита правата на милойските тюлени, ха-ха. Истинската му съучастничка е в бар "Огненото пиле", разговаря с някакъв жълтобрад тип, ха-ха, и с една адвокатка с депресирана рибка, ха-ха. Но адвокатката и рибката й нямат нищо общо (побързах да уточня)...
- Защо беше с него, ха-ха?
- Защото исках да си отворя собствена фирма за космически кораби и да пътешествам, ха-ха.
- Ще пътешестваш, след малко те чака едно дъ-ълго пътешествие, ха-ха. - приятелски вметна той. - Без билет за връщане, нали, момчета?
(Доста плоска метафора, бих казала.)
- Лаптопът й издава сигнал, сигурно е някой от бандата им - рече един от охранителите и ми подаде компютъра. - Обади се! - каза сериозно и недвусмислено опря нещо в челото ми.
Пак беше Ана.
- Не мога - опитах да обясня, макар че не вярвах да го вземе на сериозно. - Сега пък един напушен слон ме е взел на мушка - опитах се да подчертая критичността на ситуацията с нов истеричен изблик на смях.
- Това е някаква парола. - кресна колекционерът и грабна лаптопа ми.
/следва/



Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kossef - Добро впечатление...
29.10 15:30
ми направиха диалозите. Според мен един от най-трудните "участъци" за естественост на творбата, отдалечаваща я от "измислицата". Като припомням, че в по-голямата си част литтворбите са "измислици". Няма да избързвам като миналия път да "давам съвети", предложения. В очакване на "следва" съм. Приветствам те.
цитирай
2. miri479 - Благодаря,
29.10 15:56
май понякога прекалявам с диалозите, за сметка на описанията, което ми е слабост, защото трябва да се създаде атмосфера. Нямам проблем със съветите, дори се радвам, когато ме критикуват за текстовете ми, стига да няма лични нападки. Скоро ще пусна и последната част, благодаря за интереса:)
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздравления и от мен за написаното!
30.10 10:18
Продължавай, бъдещето е пред тебе!
Впечатлен съм и от първия коментар! Поздравления и за автора му ,пример за градивна позиция, не за разрушителна критика!

Хубав ден!
цитирай
4. miri479 - Благодаря,
30.10 12:17
Авторът на първия коментар явно е добронамерен човек. Хубав ден и от мен
цитирай
5. germantiger - +
30.10 20:43
нещаата станали много хард

честно казнао не го очаквах в твой разказ така бързо да стснат премного хард наистина

това разбира се, провокира очакване на трета част още повече с интерес :)

моите забележки са за някои лафове като разбрицана и подобни нещица

обикновено преводите и комуникацията в бъдещето знаеш предполагам е решена от фантастите доста лесно и фундаментално - при раждане на бебета се вгражда "преводач" или се "пуска нещо" в мозъка - подобен тип кардинални решения вместо апаратчета :)

наличието на лаптопи в далечно бъдеще според мен е пълен аут, но това НЕ е проблем, защото ти не се стремиш да направиш достоверен разказ и подковано логически бъдеще а пишеш темпово и за удоволствие и ТИ СЕ Е ПОЛУЧИЛО ПРЕКРАСНО :)

наистина очаквам с още по-гоплям интерес вече трета част

бнакрая всички явно са напушени

...

знам че ти липсват цигарите дори в колата :), а слоновете явно ще ги напразиш казано на шега склед тоя разказ или си ги сънувала кофти :)
цитирай
6. germantiger - ++
30.10 20:45
картинката също си подхожда на цялата галимация и лудост около бара

иначе таквиа крупни суми мисля че в барове едва ли се препредават, но пак казвам - ние не търсим достоверност

и раундовете са ми познати от друго място :)
цитирай
7. miri479 - Здравей, Митак,
30.10 23:39
е, радвам се, че съм те изненадала донякъде. Както ти писах, този разказ е за забавление, така че не очаквай много от него, но ще помисля върху забележките ти. Цигарите ми липсват навсякъде, а слоновете не ги мразя, просто така ми хрумна:). Не съм откраднала умишлено идеята за раундовете, явно са ми се набили в главата:). Скоро ще пусна финала, благодаря за прочита и коментарите:). Лека вечер:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 170236
Постинги: 166
Коментари: 747
Гласове: 2305
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031