Казах си молитвата наум. Не знам защо, но предметите постепенно започнаха да се размиват пред погледа ми и да губят очертания... Сякаш насън видях, как в заведението нахлуха други маскирани, захванаха да викат и да жестикулират в стил нямо кино. Всичко това ми се стори изключително забавно. Като цяло се разбра, че дългокосият се върнал дегизиран, но го познали по походката. Всички се втурнаха навън в безумен бяг. Чух крясъци, вой на полицейски летателен апарат, блъскане на коли, такива ми ти неща... Явно Ана все пак се беше обадила в полицията. Похилих се още малко и изведнъж загрях, че не съм нито вързана, нито заключена, нито... нищо. Просто трябваше да изляза. Никой не ме спря на изхода, а и започнах да се отърсвам от влиянието на марихуаната (или каквото там беше). Минавайки край колата (последната в момента спокойно можеше мине за настъпана фландърска жаба), реших все пак да проверя дали куфарчето с парите случайно не се е подмята още в тайния сейф, където видях да го скатава дългокосият. Отворих, махнах предпазната клапа и... не можах да повярвам на очите си! Куфарчето - цяло, даже и парите си бяха там! 200 000 раунда! Най-после късметът ми се усмихна. Купих цигари от първия изпречил се на пътя ми апарат и веднага хванах едно такси към аеродрума. Стори ми се, че шофьорът ме гледа подозрително. После, докато прекосявах площадката, за да си купя билет към Велмон, едва не припаднах, забелязвайки полицай насреща си. Той също ме наблюдаваше някак странно. Ускорих крачка и продължих, съсредоточавайки поглед върху обувките си. Докато се кача в ракетата, сърцето ми щеше да изскочи.
- Госпожо! - извика някой след мен и усетих, че ме побиват студени тръпки.
Обърнах се - непозната жена, държеше се доста... подозрително.
- Забравихте си чантата.
Ръката ми трепереше, докато поемах багажа от нея.
- Добре ли сте? – попита тя и ме погледна... хм, знаете как.
- Добре съм, благодаря. Извинете, полетът ми...
Загърнах се още повече в термоизолиращото палто и затичах към ракетата, оглеждайки се гузно на всички страни. Успокоих се едва, след като потеглихме. За щастие, в ресторанта на кораба предлагаха екзотични храни и напитки от далечни планети (включително и от моята), така че си поръчах най-обикновено ирландско уиски за отпускане /макар че доколкото знам, не е особено диетично/. Чак сега започнах да осъзнавам какво съм направила. Мислите объркано се блъскаха в главата ми: „Ти си полудяла, Марта Макгил! Как ти хрумна да задигнеш 200 000 раунда от някакви напушени мафиоти, фалшификатори и... Добре, добре, спокойно - те не разполагат с никакви данни за мен – не знаят името, идентификационния ми код...”
- Извинете, мис, можете ли да ми услужите с малко подслаждаща сол? – прекъсна разсъжденията ми елегантен мъж с жълта брада.
- О-о, не – почти изкрещях аз – Вече не работя за дружеството, моля Ви...
- Но аз съм убеден, че в куфарчето Ви има малко подслаждаща сол. – настоя мазно.
Какво му ставаше пък на този? Да не би да ме е следил? Добре, бих му дала процент от парите, стига да си мълчи.
 - Да поговорим на по-усамотено място – ей в онзи салон. – предложи той.
Работата вече ми беше ясна. Тръгнах без особен ентусиазъм, но бях готова да се пазаря докрай. Когато стигнахме в салона и останахме насаме, човечецът съвсем непринудено свали брадата и шапката си и се озъби в гримаса, която явно трябваше да мине за усмивка. Веднага го познах... бившият ми „съдружник” – фалшификаторът. Усетих, че краката ми се подкосяват.
- Значи, искаш фирма космически кораби, така ли?
- Аз ъ-ъ, ... добре, ще ти върна парите, само че похарчих част от тях, нали не е проблем? – запелтечих, докато обмислях варианта да се върна на работа при мистър Флът, а мечтата за междузвездни приключения се топеше пред очите ми, заедно с жълтеникавите, безименни луни на Калтроп.
- Всъщност – усмихна се добродушно младежът. – Планирах след този удар да се откажа от бизнеса. А фирма за космически кораби никак не е лоша идея за инвестиции. Да работим заедно, а?
И преди да успея да го фрасна с нещо, той започна да ми изброява борсовите проценти на междугалактическите компании... Оказа се, че тая работа с космическите кораби, не било празно фантазьорство...
- Ти шегуваш ли се? - прекъснах го по едно време.
- Не, говоря съвсем сериозно. Е, ставаме ли съдружници?    
 Погледнах го глуповато.
- Само че, има един малък проблем - доста хора се интересуват от мен. Имам предвид,... ъ-ъ, издирван съм от ФБР, СУФ, МАГ6... - започна да свива пръстите си един по един.
- Без да броим жълтите слонове? - осведомих се мимоходом.
- Да, без да ги броим. Между другото, като че ли вече е редно да се запознаем. Приятно ми е, ако станем партньори, новото ми име ще бъде Брингдамон Урсула...
Още отсявах плюсовете и минусите на предложението му, когато изневиделица срещу нас изникна миловидно влечуго и невинно ни предложи пакет безмитни цигари само за 2 раунда. Навикът си е навик, в този момент просто забравих, че съм богата и посегнах да взема пакета. Върху него имаше дребно паяче с цвят, какъвто не бях виждала дотогава.
- Спри! Недей, не го пипай! – изкрещя в този момент "Брингдамон", пресегна се и блъсна нещастното насекомо от ръцете ми.
Зачудих се на гнусливостта му, но в мига, в който онова същество (имам предвид паяка), скочи върху нас, усетих странно присвиване в корема, някаква центрофуга сякаш ме приклещи и завъртя в бесен ритъм, така че скоро се наложи да се разделя и с беглите остатъци от съзнание, с които все още разполагах...
Събудих се сред девствена екваториална джунгла, лежах между две огромни дървета сумамейра. Пред очите ми се въртяха звездички и вече знаех как се чувстват изстисканите парцали, а някаква грозновата маймуна ни разглеждаше с интерес – мен и дългокосия. Сметнах за редно да го събудя и да се поинтересувам от положението ни. Признавам, не го направих с възможно най-учтивия си тон. Нещо се бях поизнервила напоследък.
 - Какво стана, мамка му? – попитах дружелюбно и деликатно го погалих с един отчупен клон.
Той надигна апатично мършавото си тяло, огледа се наоколо и простена с маниер на прегазена от влак лисица:
- О, не, не отново джунглата на Амазонка. – след което отново заспа.
Разбира се, не можех да оставя нещата така. Разтърсих го и закрещях почти истерично. Отвори едното си око и с половин уста ми обясни, че преструктуриращите паяци-роботи от планетата Хайдертал имали специфичен фабричен дефект и затова били спрени от производство – те пробивали дупки в простанствено-времевия континуум и разрушавали границите на... не знам какво си. Абе накратко, намирахме се в Южна Америка някъде около14-ти век от новата ера.
- Но това е по-добре от Африка през 12-ти, повярвай ми – заключи накрая той и отново се унесе в дрямка.
- Този паяк беше изпратен от някой от многобройните ти „почитатели”, нали, мошеник нещастен? - любезно предположих аз.
- Ако ти не беше достатъчно глупава, за да го хванеш, нищо нямаше да се случи – отговори ми в същата стилистика.
- Е га ти късмета! И как ще се върнем?
- Има два варианта.
- Слушам те.
- Трябва или да намерим друг преструктуриращ паяк - по теорията на вероятностите, шансът ни е 1 на 2 222 222 222. Изчислявал съм го точно.
- Ясно, а другият?
- Той е малко по-сложен. Ще раздаваме на индианците предмети от нашето технологично ниво и по някое време – може да е и след година, две - комисията по темпорални парадокси ще забележи, че правим нарушение, ще се задейства и ще ни върне.
- А индианците? – попитах.
- Какво индианците?
- Те все пак ще разполагат с тези предмети и ще помнят нашето присъствие, това няма ли да промени бъдещето им?
- О-о, точно сега ли намери да ме занимаваш с глобални проблеми? Предполагам, че комисията се грижи за тези подробности – унищожава вещите и изтрива спомените им за срещата.
- А като ни намерят, няма ли да се свържат с някоя от службите, които те издирват?
- Споко – отвърна той и безгрижно засмука някаква тревичка. – Няма добра координация между темпоралната комисия и службите за разузнаване. Е, какво - паяк ли ще търсим, или ще се спрем на варианта с индианците?
- Като начало, бих предпочела да те убия, но имам чувството, че знаеш повече от мен за тези места. Сигурно можеш да ми бъдеш полезен.
Маймуната нададе тревожен писък, най-после спря да ни зяпа и се закатери бързо по дървото.
- Да, така е. Ето, сега например сега знам, че трябва да бягаме.
Той скочи пъргаво, хвана ме за ръка и се понесохме в тръс към най-близкото укритие. Чак тогава забелязах ягуара, който явно ни е дебнел от известно време. Видях също, че Брингдамон все още стиска куфарчето с парите (вероятно здраво се е вкопчил в него, преди паякът да ни прати на майната му). Не че беше голяма утеха де – до две години инфлацията щеше да ги изяде наполовина. Но точно в момента това бе последната ми грижа. Ягуарът изглеждаше твърде... гладен... Ама че шантав ден!

"преразказ на действителност омесена с измислици, подчинени на Действителността"...
Искрен съм и - кратък. Но, спрямо характера ми да бъда леееко закачлив, няма "да те отмине" съветът ми - закачливия: повече "фантастико-терминология" и по-малко "понятия от нашето съвремие". На терена на фантастиката. Умна си и няма да се докачиш. И в допълнение - може да приемеш наставничеството ми и като кьорфишек... Заслужаваш успехи!

От сърце ви желая успех. Не съм съгласен с предния коментар. Мисля, че вашата художествена мярка между реализъм и фантастика е добра.
УСПЕХ!!! Въпреки, че е нормално трудно да ви забележат издателствата.

разбира, че не се обиждам, ще помисля как да го променя, но не съм много "на ти" с фантазната терминология. Все пак, ще се постарая:)

пък че няма да ме забележат издателствата е ясно, аз пиша за собствено удовлетворение:)

и с това, че "не се вземаш" прекалено насериозно. Което, убеден съм, е хубава предпоставка за способност да бъдеш интересен и оригинално забавен автор, като се вземе предвид и спокойствието, и "недокачливостта", и умереното ти чувство за ирония и самоирония. А за "фантастико-терминологията" - защо се безпокоиш. Може забавно оригинално да си измисляш "благозвучна" терминология, която /и с чувство за хумор/ да поясняваш кратко с настоящо съществуващи понятия. Знаеш ли какво е комба? Това е израстък-антена за 7G комуникация между хелеоскопите /очите/, например, на сириозалите... Сугурен съм, че ще те развеселя със закачката си, като знам, че ще откликнеш и по-сериозно. Успехи!

развеселихте ме коментара, сега нямам възможност да редактирам, но когато мога ще опитам да вмъкна подбни лафове:)

Кой каквото иска да казва, Мири, но твоите разкази ми се струват стойностни и м и харесват.
Поздрави!

Барин.

че блогера барин, е Бот...

а Барин не е бот, познавам блогър, който лично се е запознавал с него и потвърди моите впечатления, че е изключително добронамерен човек:)