Прочетен: 1112 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2018 14:28
Разузнавачи
Палатът на двореца Бриаст в Глориян тънеше в някакъв мрачен разкош. Глориянците се славеха като най-изисканите хора на севера - потомци на дерандилите, изкусни майстори на перото и четката, ловки скулптури и артисти... Но напоследък изкуството не помагаше и постепенно любовта към него, беше изместена от уважението към сабята и военното майсторство...
В този ден херцог Данблер обикаляше нервно из тронната зала.
- Защо се бавят толкова?!? Какво става с Фридолф? А с Трибалт? Нима ни изоставиха нашите съюзници? – задаваше риторични въпроси.
- Никой не знае – мрачно отвърна крал Хадар, величествено седнал на трона. Въпреки гордата си осанка, изглеждаше прегърбен и уморен...
За разлика от повечето си сънародници и от мъдрия, спокоен крал, неговия съветник - Данблер бе леко избухлив и твърде несдържан в изказванията и действията си, въпреки зрялата си възраст. Но пък за сметка на това, беше най-смелият рицар във свитата му и най-доверения му приятел в живота.
На вратата отривисто се почука.
- Влез – каза кралят.
В рамката се появи рицар с посребрени коси:
- Дойдоха разузнавачи от Фридолф, Ваше величество. Боя се, че новините са лоши.
- Че те пък кога ли са били добри – измърмори херцогът и уморено се отпусна в най-близкия стол.
Пристигнаха неколцина мъже с притеснени лица, дрехите им показваха, че идват направо от път.
- Простете, господарю, - започна най-старият - но вестите, които имаме да ви предадем, не търпят отлагане!
- Слушам ви - кралят вдигна властно ръка, та пурпурната му мантия величествено се провлeчe по пода.
- Цар Лотър е разкрил таен заговор - да бъде отвлечена глориянската перла от неговия палат. Изпратил е принц Гюстав с още петдесетина свои мъже да я проводят в Дълбоки вир.
- Защо не ме е известил за намеренията си?
- Не знам, Ваше величество, но лагерът им при Кларакра е бил нападнат от троли и кормони. Има десет жертви – съобщи другият. - А принцесата е похитена и в момента я издирват из местността.
- Какво?!? - ужасен се изправи кралят.
- Кристин! – извика Дамблер. - Знаете ли нещо за придворната й дама Кристин?
- Тя също е изчезнала по време на схватката, милорд - наведе глава вестителят. - Боя се, че се е опитала да се сражава с диваците и...
- Не!
- Има още нещо, господарю. Говори се, че нападението и било планирано и извършено от... принц Алберт.
Двамата мъже слушаха с широко отворени очи, херцогът трепереше.
- Кристин, Кристин... – заекна той – какво ще им сторят?
- Съжалявам, милорд. Вероятно ще ги отведат в замъка му в Трибалт. Със сигурност имат нещо общо с нападението - една бележка до техен шпионин недвусмислено го доказва. Представете си дакъде са стигнали, щом копоят им се е опитал да убие Гюстав.
- Престолонаследникът, но това е нечувано!
- Поръчението е направено лично от принцът на Трибалт.
Дамблер поклати невярващо глава и закрачи отривисто към своите покои, с извинението:
- Трябва да помисля малко насаме.
Направи го, защото не искаше другите да видят сълзите му. Чак като стигна във стаята си, даде воля на мъката и зарида с глас, като малко момче. Някой почука на вратата, но той не го чу. Кралят влезе с тихи стъпки и съчувствено докосна главата му.
Старият мъж го погледна засрамен.
- Не бива да се притеснявате от сълзите си, приятелю – каза Хадар – Ако в гърдите ни имаше стомана, вместо сърца, нямаше да различаваме добро от зло и тогава нямаше да знаем срещу кого и в името на какво да употребим мъжеството си. Не бихме могли да бъдем смели, ако не познавахме шепота на страха... Нито пък силни, ако не познавахме слабостта на любовта.
- Тя е малкото ми момиче, аз трябваше да я пазя – промълви херцогът, оставяйки сълзите да се стичат на воля. – Обещах го на майка й на смъртния одър... Жена ми загина при обсада над Линоман, защото не можеше да си служи с оръжие... А дъщеря ми ще плати за това, че умее... защото аз я научих... Пратих я в свитата на принцесата, защото си мислех,.. че във Фридолф ще бъде в безопасност, а съм грешил...
Очите му се бяха зачервили, високата брадичка трепереше... Но като погледна мъжа, гордо застанал насреща му, изведнъж осъзна, че от неговото сърце също се раздира от бащинска болка в момента.
- Тя е умно и смело дете, ще се справи - успокои го владетелят. - А моята щерка е тъй нежна и беззащитна. - Но сега избърши сълзите си, приятелю, защото стягам войската за път... Тръгваме към Трибалт. Вече свиках военния съвет...
- Не е ли редно първо да преговаряме за пленниците.
- С този двуличник. Мислиш ли, че ги пленил за откуп?
- Разбира се, не - другият объркано потърка челото си.
- Друга му е целта. Според мен се цели в моя престол чрез насилствен брак с дъщеря ми, но няма да го получи - заяви той решително.
На вратата отново се почука, беше военният министър.
- Търсех Ви, Ваше величество. Разполагаме с 15 обсадни машини и подготвени да ги извозят коли. Няколко отряда биха могли да пренесат костенурките, огнехвъргачките и бойните овни. Ще събера най-опитните ни стрелци, мечоносци и копиеносци. Трибалците имат добра стратегия на защита. Според разузнавачите ми имат 10 форнта, отстоящи на разстояние от 2 километра един от друг и серия землени укрепления - той започна да му показва по картата, - множество вълчи ями, катапултни остановки, гнезда за арбалетчици - но с в момента обсъждаме план за атака. Да се действа с три основни нападателни единици. Едната ще поеме северната част, другата южната, третата - западната. Трибалтците са силни в катапултите, но слаби в арбалета и ръкопашния бой.
Дамблер не го слушаше, той вече си се представяше сам с меча срещу Алберт и търсещ му сметка.
- Наистина ли ще поемете този риск? - обърна се той към краля.
- Да, вече съм го решил. Ако ще да ни подкрепи Лотър, ако ли пък не иска - да си стои сам на златния си престол. Но аз ще ида да спася моята перла. Идваш, нали?
- Да, Ваше величество. Аз ще бъда с Вас до смъртта си.
- Какво става, чичо? - в рамката на вратата се очерта едрият силует на младеж, с хубави, но малко груби черти.
- Поемаме на с война с Трибалт - отвърна му кралят. - Алберт е похитил Астрид... и братовчедка ти.
- Какво? - очите на момъка се изпълниха с мъст.
Двете му любими същества - онази, която обичаше като сестра и другата, в която бе влюбен още от детството - в лапите на самозабравил се и капризен престолонаследник! Помнеше портрета му, който бе видял преди време - изгледаше твърде женствен и гледаше някак надуто. И този човек, сега бе похитил любимата му.
- Синко, ти няма да идваш - намеси се бързо Дамблер, бършейки страните си. - Някой трябва да остане да пази столицата.
- Друг да остава! - викна Бердген. - Аз отивам да се подготвя - и бързо излезе от стаята.
- Господарю, военният съвет вече ви чака.
- Хайде към заседателната зала - тихо рече владетелят.
Години преди да падне Берлинската стена,...
Хумор сатира и забава
ужасен се изправи кралят е малко по-добре, като че ли от както е сега в текста - кралят ужасен се изправи :)
НАЧАЛНОТО ТИ ОПИСАНИЕ Е МНОГО ПРИЯТНО И ДОБРЕ НАПИСАНО
Продължавам да съм убеден, че в разказите или изторията ти трябва да има ПОВЕЧЕ ОПИСАНИЯ и спокойни моменти, които да редуват напрегнатите и да ги подготвят :)
Много добре си написала всичко и както казвах неведнъж преди - за мен ти умееш да пишеш освен, че имаш талант.
За това пиши описания и спокойни епизоди - те са нужни, а ти в тях убеден съм - също си много силна, ако не и повече отколкото в 'екшъна"