“…и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете…”
Д. Дебелянов….

Студено ми е… и ми се плаче,
 нямам вече китара…
Думите  не могат да разкажат,

Не й достигаше въздух, ала ръцете й се вкопчиха в живота, те я изтласкаха към повърхността на реката и тогава видя отсрещния бряг… Беше близо, само още малко усилие, a…. отново в мъглата изплуваха кулите на манастира, който...

Момичето тичаше пъргаво по тесния селски път, заобиколен  от дървета, облекли есенните си премени, упойващ аромат на билки, смесен с мириса горяща шума от дворовете на къщите… Изведнъж светът се завъртя пред очите й, тя спря задъх...