Прочетен: 1559 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2021 14:11
Глава 4 Асгаморд
Крепостта заспиваше, острите й зъбери се очертаваха зловещо на фона на пурпурното небе, приютено в прегръдката на залязващо слънце… Графът бе буден, спомняше си милите разговори с Елза, чиито красота и детска непринуденост все още не можеше да забрави…
От месеци варварски племена от юг нападаха владенията, поверени за защита на Олав. Плячкосваха и опожаряваха села, избиваха хора, грабеха добитък, унищожавайки реколтата… Дълго време момъкът се опита да овладее ситуацията с наличните си войски, но накрая бе принуден да поиска помощ от краля. Родханд постави тази задача на Лесли и Норманд, предоставяйки им 1000 души от най-изпитаните си рицари. Младежите заминаха още на другия ден, изпълнени с надежди за нови подвизи и слава…
Бертланд не беше на себе си от гняв, че баща му не му се доверява той да поеме тази мисия, която му се струваше като детска играчка.
- Не се коси – успокояваше го съпругата му, - праща тях да рискуват, а теб запазва при себе си. Ако се провалят, ти ще имаш по-добри позиции в двора, без да си пролял излишна кръв…
Земите около Асгаморд бяха владения, населявани от кроткия, земеделски народ атикянци, присъединени преди векове към пределите на Голдия, които никога не бяха направили опит да въстанат, защото бяха запазили автономните си права в рамките на кралството, никой не ги безпокоеше и получаваха сигурна защита от страна на своя сюзерен… Отличаваха се с мургави, издължени лица, прави черни коси и пронизващи тъмни очи…
Селяните наблюдаваха с надежда двамата си нови спасители, навлизащи в техните обитания с огромна и страшна войска, за да ги защитят от натрапници… Красиви и недостижими изглеждаха златогривите сродници на владетеля, възседнали дорестите си коне, предвождайки цяла армия, в помощ на местното население… Част от тукашните мъже ги последваха, нарамили брадви, въпреки миролюбивите си характери…
Младежите се почувстваха още по-горди в своята сила… Но когато навлязоха в тъмните гори, ограждащи крепостта, шайка диваци ги нападна, без никакъв страх… Засадата бързо беше разбита от силната армия на голдиандците и варварите хукнаха в отчаян опит за бягство…
Престолонаследникът се бе настървил и заповяда на войниците си да ги преследват, докато не убият и последния.
- Почакай, твърде лесно е, може да е уловка! – викаше безпомощно братовчед му към него, ала принцът, както винаги, не се поддаваше на съвети.
*Защо ли го следвам - мислеше мрачно Норманд – Той е неразумно и безотговорно хлапе… Но чичо ми нареди да го пазя. Това е единственият ми дълг… Не мога да предам всички тези храбри рицари, не мога да предам Олав*…
Когато войните им се оказаха в мрачна и тясна клисура, точно под полите на величествения Асгаморд, Адморел се усмихна злокобно и изкомандва своите грозновати чудовища:
- Обградете ги!
*Точно по план* - той потри доволно ръце…Бе подкупил наемниците само за примамка.
Скоро помощниците на графа се оказаха в смъртоносен капан, притиснати в обръч на отвратителни същества с гигантски глави и тела, които ги обсипваха със смъртоносни стрели, напоени с отрова… Една от тях свали лорда от коня му, ризницата му потъна в кръв…
- Братко – простена отчаяно принцът, - какво направих? – хвана главата си в ръце и го изправи пред себе си на жребеца. Раненият рухна покосен на седлото, къдриците му се посипаха като водопад по главата на изплашеното животно…
- Сир, трябва да се промъкнем някак през обсадата – напомни му един войн, - поверете ми пурпурното наметало на Норман, аз ще ги заблудя.
- Но…
- Приемете, че загубихте тази битка… Дайте ми плаща!...
Едва сега момъкът осъзна, каква отговорност лежеше на плещите му – неговият живот нямаше значение, важен бе този на хората, поставили своя в краката му… И той с пораженски жест подаде скъпия подарък на рицаря.
- Kъм крепостта! – извика последният, спускайки се в самоубийствена атака към обградилите ги… Малко по-късно загина от секирата на трол, който вярваше, че убива самия Норман…
*Всички тези подаръци ще ти приседнат на гърлото, като коравия залък на улично псе! * - бе пророкувал злият вещер...
(следва)
Част от тукашните мъже ги последваха, нарамили брадви в ръце, въпреки миролюбивите си характери…
Част от тукашните мъже ги последваха, нарамили брадви в ръце, въпреки миролюбивите си характери…
Ей, Дрисло! Не се научи да ходиш по голяма нужда само в твоите блогове! :))))))
Ей, Дрисло! Не се научи да ходиш по голяма нужда само в твоите блогове! :))))))
...
не така :)
особено ти и по-малко аз срахме при мима гарсиева
и много поздрави на блеки ;)