Прочетен: 2758 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2022 13:28
Младежите вървяха, окъпани от светлината на утринното слънце, пролетната зеленина и аромата на люляците, … Преподавателят, в свободното си време, търсеше редки билки и растения, които да опише в мечтаната от него монография, която да издаде в международния печат. Другият мислеше за свои си неща, но и двамата заедно, по свой си начин, се любуваха на Божествената красота на природата и омаята от песента на горските птици…
В един момент, дочуха скимтене наблизо. Ослушаха се, идваше от недалечна полянка, в низината.
- Аз ще ида – предложи овчарят и бързо хукна натам.
Селският учител се опита да го догони, но приятелят му бе по-як и бърз.
- Вълк е – сподели Манол, след като огледа животинчето, хванато в капана – По-точно, малко вълче, невинно и безобидно – погледна спътника си умолително някак, с честните си, сини очи.
- Но когато порасне, ще стане хищник и ще може да убива хора дори – отвърна преценяващо другият, съчувствено взирайки се в зениците на беззащитното същество…
- Ами, ти го убий, даскале! –помоли подкупващо събеседника си, подавайки му камата, с която бе умъртвил вече един турчин, опитал се да посегне на сестра му. – Аз май… не мога… - завърши кратко.
Камен дълго и мълчаливо стиска ножа, наблюдавайки скимтящото създание, после, без да проговори, го освободи от капана…
следва
Днес например видях улично куче с превързана с бинт лапа.
Поздрави!
Спазваш основното правило на литературното тнворчество, да не е просто описание, да има нещо необичайно в него!
Прескачам тук, от последния ти постинг Защо негодуваш? Светът е такъв, какъвто си е! И да искаме ,не можем да го променим! Виж, себе си- можем!
Прави каквото трябва, така ме съветваше един много уважаван от менчовек-пък да става ,каквото ще!
Пиши си увлекателните разкази!
Хубав ден!