Прочетен: 2596 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2018 09:35
Бялото злато...
Така са наричали солта в старите времена. Била е твърде рядко срещана и трудно добивана... Но в древния Анхиало /днешно Поморие/ традицията с извеждане на сол от морето посредством няколко басейна за пречистване, датира от хилядолетия преди Христа... По времето на Османската империя, производителите на сол били освободени от данък, защото доставяли най-качествения продукт в Истанбул и други ключови градове...
Днес, в музея на солта в Поморие, посетителят може да се запознае с автентичната технология за извличане на сол, да види фотоси от началото на 20-ти век, свързани с тази традиция, стари топографски карти, макети и самобитни соларски съоръжения. В края на беседата, по желание също да закупи сувенири и продукти от морска луга /последните, разработени в БАН с цел подпомагане на музея/...
Водата
В старата турска баня „Дели Хамам“ в Ловеч, намираща се почти до самия бряг на река Осъм е изграден първия за Европа виртуален атракцион, посветен на водата...
В музея посетителите ще се насладят на уникално шоу, прожектирано "върху вода" и да научат интересни факти за първите акведукти, системата "хипокауст" и изобщо историята на хидроинстлациите...
Някога банята е била със система за затопляне на водата, наречена „хипокауст“, използвана още в античността...
Сините щрауси
На отиване към една от пещерите, които обичаме да проучваме, решихме да се отбием и във фермата за щрауси в село Брестница, където има и малък музей. Там, освен да разгледаш и снимаш отблизо интересните гигантски птици, можеш да се сдобиеш с атрактивен сувенир, също така да научиш доста любопитни факти за тяхното физическо устройство, бит и привички.
Например, че формата на краката и наличието на само два пръста по тях, ги прави сходни с динозаврите, че имат панорамно зрение и могат да развият скорост от 80 километра в час, в продължение на 15 минути. Или, че мъжките екземпляри мътят яйцата и отглеждат малките до 2-годишна възраст...
На мястото вече има и представители на техните австралийски братовчеди – ему. Те са по-дребни и с по-различна структура.
Във фермата на сините щрауси не се предлага месо от отглежданите там питомци, но затова пък можеш да се сдобиеш с яйце, чиято големина отговаря на размера на 30 кокоши, диетично е и не заплашва стойностите на холестерола. Като бонус, след консумация, черупката може да се превърне в произведение на изкуството /в музея има интересни образци/. За целта се пробива внимателно с пирон и чукче, а след отделянето на съдържанието, вътрешността няколко пъти се промива с вода и оцет /така ни обясниха дружелюбните домакини/... По-нататък по нея може да се рисува, или дори да се гравира. Ние тепърва ще пробваме с творчеството, дотук успешно се справихме със запазването целостта на черупката, а вкусът на омлета беше доста приятен /от едно яйце стават около 10-15 порции, в зависимост от големината му, затова по-добре го споделете с приятели😃/.
Поздрави!