Прочетен: 2006 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2019 14:30
Пещера Магурата /за известно време през миналия век се е наричала Рабишката/ е една от най-дългите и интересни пещери в страната. Преходът през нея е около час, заедно с беседата. Според геоложки проучвания образуването й е започнало преди 15 млн. години. Понеже все още не мога да свалям снимки от телефона си, ще се задоволите и без моите „гениални” фотографски способности:). Снети са от нета…
Обясненията на екскурзоводката бяха интересни, но не можах да запомня всичко от тях /следващия път, ще си взема диктофон:)/. И понеже по-важната информация за нея може да си изтегли всеки, който се интересува, реших този път да не ви занимавам с размери, числа, дати и т.н., така че ще бъда кратка:).
Ще се задоволя само да кажа, че там са открити кости на пещерна мечка, пещерна хиена, пещерен лъв и др… А в момента си „отглежда” няколко вида прилепи /даже видях един-два, но отдалече/. Част от първата и най-голяма зала, наречена Триумфалната, с изкуствена стена е превърната във винарска изба „Магура”. В нея отлежава висококачествено вино, но него ще можете да си закупите едва, след като преминете цялата пещера и стигнете до изхода, така че, търпение:). А сега към: Срутището, Сталактоните, Падналия бор, Тополата, Изходната, с която са свързани останалите три зали, към които ще се отклоните, преди да излезете на дневна светлина.
В Магурата можете да наблюдавате най-големият в България на височина сталактон, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. Освен това образувания като Мечата лапа, Кукерската маска, Пауна, Органа /в смисъл на музикален инструмент, защото издава интересен звук при докосване/, шахматни фигури, Къщата на баба Яга, Двамата братя и много други /е, трябва си и малко въображение:)/… За една от залите, в която някога е имало истинско езеро, се разказва легенда, че там поял конете си страшен змей и затова никой, който минел оттам, не успявал да доживее до старини. Освен това, Горянинът отвличал най-красивите моми в селото, така че екскурзоводката с усмивка предложи, господата да пазят дамите си. Всъщност, наистина повечето господа предпочитаха да държат половинките си за ръка, но не от страх от змея, а защото теренът е стръмен и хлъзгав на места /има доста изкачвания и спускания/, и трябва да се внимава /така, че бъдете с много удобни обувки и ако някой иска да впечатли определена дама, да я заведе там – тя със сигурност ще предпочете да държи ръката му през цялото време, отколкото да разчита само на парапета – това е бележка от мен:)/.
Влажността се дължи на факта, че под пещерата има подземна река, която донякъде е способствала за образуването на някои от залите, „помагайки” на голямо земетресение… А през дъждовни периоди теренът бил още по-хлъзгав.
В залата, където има добра акустика, са се организирали концерт на Софийската филхармония по музика на Вагнер и други важни музикални събития. Ох, пак много се „разприказвах”:). Последно: залата с рисунките засега е затворена, за да се опази това съкровище: пещерно изкуство, датирано от палеолита, неолита, бронзовата епоха...
Когато отново излезете на светлина, ви чака прекрасна гледка към Рабишкото езеро – едно от най-големите вътрешни езера в България, с тектоничен произход.
/И да не забравите да си купите вино от избата:)/...
Накрая, малко полезна информация: Магурата отваря в 9:30 и работи до 18:30, като първата обиколка започва в 10, а останалите са на кръгъл час. Разположена е на около 18 km северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 km северозападно от село Рабиша.
Поздрави!