Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2020 13:59 - Предметът
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 551 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 28.11.2020 14:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
/разказ/

Когато предметът се появи в заведението, почти всички бяха твърде заети, за да го забележат – барманът да ухажва сервитьорката, сервитьорката – да се преструва на недостъпна... Имаше само трима клиенти по това време на деня. Мъжът и едната от жените си бяха поръчали бира с картофки и бяха погълнати от статусите си в социалната мрежа, а сътрапезницата им нямаше смартфон и не можеше да си позволи бира с картофки, понеже бе на диета... Тя гледаше тъжно своята самотна минерална вода и си се бе отнесла някъде надалеч – далеч от провинциалната пицария и от социалните мрежи на приятелите й... И тогава видя предмета – зачуди се, защото бе убедена, че точно преди пет минути го нямаше там... Странната му форма привлече вниманието й, пък и й напомни за любимата музикална кутийка, с която заспиваше като малка... Но не, това определено не бе музикална кутийка, нито пък можеше да се определи от какво е направено... После забеляза сиянието му – наподобяваше излъчване на светлинни сигнали. Опита се да намери някаква закономерност в тяхното появяване, обаче не успя да открие такава. Сигналът просветваше през различни интервали, ала тя все повече започна да го отъждествява с... човешка реч... Сякаш си говореше с него през чат, на непознат за нея език... Мелиса не можеше да го разбере, но усещаше ясно посланията му, те сякаш й вдъхваха непозната до момента увереност... Само преди миг се чувстваше самотна и неуспяла в живота, по-непривлекателната, по-непопулярната в социалната мрежа, а сега... от съседната маса май й се усмихна някакъв мъж /той пък кога се бе появил/..., а тя вътрешно се поздрави, че е устояла на изкушението със бирата и картофките, поръчвайки си само минерална вода... Но не беше само това – сякаш далеч, от дълбокото ехо на детството й се събуди някаква странна жажда за приключения, слава, признание... Предметът като че й напомняше за забравени отдавна мечти и пораждаше в нея странни емоции, усети как пулсът й се учестява, без видима причина...После й се поиска да вземе това „нещо” за себе си и да го разгледа на тъмно, например в оня тунел – нямаше да е кражба, той очевидно не принадлежеше на никого, следователно... Огледа се крадливо и протегна ръка, никой не забеляза ловкия жест, с който го прибра в дамската чантичка... Долови в мислите си известна гордост от постижението си, после се изправи и каза с чужд дори за себе си глас:

- Чао, хора, много ми беше приятно, ама изникна нещо във работата...

За миг Катрин забрави фейсбука и я загледа учудено. Но какво имаше в очите на Мел? Това сякаш не бе приятелката й – нещо твърдо, непримиримо, дори маниакално имаше в погледа на това момиче, до преди минути толкова стеснително и плахо, каквото си го помнеше от гимназията...

Един случаен минувач се загледа разсеяно в силуета на дребна жена, вървяща занесено от пицария „Ал Капоне” към намиращия се насреща тунел...Но-о, какво стана?... Той внезапно се сепна – очертанията на непозната като че изведнъж се стопиха, оставяйки след себе си само слаба, синкава светлина...

„Трябва да пийна едно – рече си той – преуморен съм и ми се привиждат разни небивалици”...

***

Абигейл наведе глава, отново й се искаше да бъде невидима в клас. Но в ушите й още звучаха подигравките на „модната икона” на випуска Клариса Мей... „Има стайлинг продукти, чувала ли си за това?... По кое списание от 50-те години си избирала гардероба си?”. Преследваше я и смехът на другите момичета, постоянно въртащи се около Клара...Една сълза предателски надничаше от окото й, в опит да я скрие от съученика на съседната маса, Аби извърна глава леко встрани и тогава забеляза предметът... Странно, как ли се бе появил там изведнъж?... От каква ли материя беше /жалко, че не внимава повече в урока по химия/, но й се стори непозната и невиждана до този момент, а формата му смътно й напомни за нещо от любимия й фантастичен филм... Излъчваше нехарактерно сияние... Прокара пръсти през него – беше изключително твърд и в същото време, сякаш леко се огъна от допира й, а светлинните сигнали се ускориха, станаха по-настоятелни, като че предметът искаше да бъде взет именно от нея, Абигейл Онийл... Определено не беше виждала нищо такова, но как ли би изглеждал на тъмно?... И тя го прибра... Дори не й мина през ум, редно ли е да го взима за себе си... После почувства внезапен прилив на смелост и дързост, изправи се от чина с мрачната решителност на зомби и тръгна към вратата.

- Къде отивате, млада госпожице? – запита объркан учителят, ала внезапно се смути от налудничавото изражение на момичето, чието име дори не помнеше /тя беше незабележимото присъствие в този клас/...

Повече никой не възрази срещу нарушения училищен ред, Аби уверено закрачи към тоалетната...

***

- Не може да бъде, как така още нищо не сте установили – нервеше се шефът на местното полицейско управление. – Вече трима изчезнали... И каква е връзката между тях, трябва да има връзка, не може да е случайно...

- Мъчим се да установим, но наистина е трудно да се намери връзка между ученичка в гимназията, счетоводителка в някаква фирма и неуспял театрален актьор... Няма данни за родствени или приятелски връзки между тях, няма данни изобщо някога да се срещали помежду си... А и местата, на които ги видели последно, са на километри едно от друго... Единственото, което съвпада, е времето, както и нехарактерно поведение от страна и на тримата, преди да изчезнат...

 

***

Лари разби поредния трол на екрана и за миг се изтегна щастлив на диванчето... „Страшен си, Лари!” – поздрави се той сам, без да забелязва, че вън вече се развиделява, а алармата му за ставане скоро ще го вбеси /както обикновено/... Но той, както обикновено, щеше да скочи разярен, да изругае по адрес на алармата, работата си, времето навън и... още, каквото се сети... После да си направи кафе и да тръгне към офиса – за щастие, през този ден не се очакваше да е натоварено, така че спокойно можеше да смачка още няколко трола и дракона, за да мине на следващото ниво. Най-после имаше шанс да надмине оня самодоволен геймър-маняк с никнейм Недосегаемият /ама че тъп ник!/...Да, така щеше да стане, ако не бе забелязал някакъв странен предмет – на масата, до компютъра... Нямаше представа откъде се е взел, но определено в първия момент му заприлича на артефакт от играта...

 

***

Мелиса оправи шлема и препусна по-уверено по височинката, водеща към средновековната крепост. Винаги бе си представяла, че ако се върне в миналото, ще бъде жена-войн, а не съпруга на войн…Красивият дворец вече не приличаше на мираж, добиваше все по-реални очертания и тя дори можеше да забележи градските стражи, забързаните хора, облечени в средновековни одежди, бързащи към градския площад… Празнични камбани забиха, като че я приветстваха, когато прекосяваше арката над реката… Тя видя надписът върху знамето на кулата –  „Ново начало”, изобразено с огнено червени букви. Надписът и камбаните я ободриха, докато показваше предметът на стражата и беше допусната без повече въпроси, ала само за миг й се видя, че буквите се променят в черни, със съдържание „Градът на изгубените”… Може би си въобразяваше… Погледна отново…Надписът си беше наред…Конят изпръхтя и се завъртя, сякаш не желаеше да влезе в града, ала в този момент, мистериозният мъж от заведението й се притече на помощ, укротявайки разтревоженото животно, сякаш само със силата на мисълта и чаровната си усмивка…Така триумфално влезе бившата счетоводителка в причудливия град от мечтите си…
/край/

 




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. catforlife - https://youtu.be/Gpamw2BbrPc
28.11.2020 16:50
Първоначално си направих асоциация с филма "Кутията", но там имаше морална дилема, освен това, посланието беше, че във вселената има някакви равновесия и както беше изпял навремето Руши "всичко се връща". После пък се сетих за един зловещ разказ, който бях чела преди 100 години (заради кражбата на предмета) Разказваше се за една жена, която отива да си вземе обувките от обущар, но става грешка и той и дава чужди обувки-червени, лъскави и на висок ток. Нищо общо с нейните скромни черни ниски обувки. Тя се вцепенява за момент, но ги взима, защото е буквално омагьосана от тях. Разбира се ги обува и сякаш полита...И тъкмо съпреживяваш прераждането на тази скромна сива жена и... я блъска кола (или камион), нямам спомен. Е там я отведоха червените обувки...
Не знам защо, очаквах нещо зловещо да се случи с тези хора и изобщо не очаквах хепи енд :) Нали нищо лошо не им се случва в този град?
В крайна сметка всеки от нас си мечтае за един желан и съвършен свят-различен от съществуващия. Град на мечтите! Утопия...
ПП: И последна асоциация, поне първите редове на текста "Someone Who Cares" - Three Days Grace
Every street in this city
Is the same to me
Everyone's got a place to be
But there's no room for me...
Поздрав в линка!
цитирай
2. miri479 - Благодаря за поздрава:), хареса ми,
28.11.2020 17:45
ами, разказът е малко недовършен, защото съм пишман автор и не знам дали ще мога да го довърша, затова реших да оставя края на въображението на читателя засега, дали е е градът на мечтите, или градът на изгубените. Благодаря за коментара:)
цитирай
3. kossef - Деликатни и хубави...
28.11.2020 23:38
"напътствия" от catforlife. В кавички, защото се усеща, че не иска да те напътства, а деликатно подава примери за сравнение, оценила /вероятно и в други твои публикации/ способностите ти. Задочни поздрави за нея...
Тук, в този разказ, е хубав ракурсът за града "Ново начало", странно, загадъчно и... /ти знаеш как/ променящ се в "Градът на изгубените". Трябва, обаче смело и дръзко, с литературен хъс литературно да го изфабрикуваш. И - виждам качества у теб да го сториш. С доста труд, припомням ти... Поздравявам те и... "момчето" ти, ей - да го слушаш...
цитирай
4. miri479 - Благодаря, Косев,
29.11.2020 09:28
ще се постаря да го подължа, но не съм сигурна, че ще успея, В момента се задават проблеми за мен, може би, когато ги разреша. А момчето засега няма оплаквания:) . Поздрави и блгодаря за вярата в моите способности, както и за поздрава към милата Диди:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 227406
Постинги: 192
Коментари: 1032
Гласове: 2865
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31