(разказ)
Морето разстилаше своите тюркоазено сини вълни, покрити с белоснежна пяна, времето беше спокойно, нито един облак не засенчваше хоризонта… Но изведнъж в пиратския кораб настана суматоха – Старата пантера бе забелязал през бинокъла си кораб на кралицата на наколно мили от тях.

- Ляво на борд – изкомандва капитана – пригответе оръдията. – Принцеса   – потри доволно ръце, разчитайки името му – Чудесно, пасажерски е. Днес морето ни дарява хубава и лесна плячка…

Малко след това, засвистяха изстрели, въздухът се изпълни с дим и миризма на барут. Корабът на кралицата се килна на една страна и скоро щеше да потъне, морските разбойници не искаха да допуснат това, защото така биха се лишили и от съкровищата в него – те преминаха на абордаж и с е разпръснаха по палубата като отровни черни насекоми…

Лесланд беше новак в занаята и още не беше обръгнал, но смело се защтаваше от пиките на няколкото военни,които пазеха каютата на високопоставена дама. Изби оръжието на единия и го прониза… в ръката… Все още не искаше да убива… Втори се втурна към него, размахвайки меч,  но младежът ловко се извъртя във финт, както го бе учил капитанът и оръжието разсече празно пространство, на сантиметри от него… После униформеният диво изкрещя и падна на пода, защото камата на неопитния пират се бе забила в крака му…

След минути, Лесланд влетя в каютата с войнствен вид, оставяйки зад гърба си петима ранени защитници на кралицата… Но там внезапно се смути – стар, невъоръжен свещеник бе извадил напред кръста си, а бледо, златокосо и красиво момиче бе хванало дамски арбалет,насочен към похитителя, с мрачна решителност.

- Назад! – извика властно тя и се прицели,замижавайки с едното око.

- Сър, моля Ви – изрече тихо възрастният мъж, - мен може  да убиете, аз няма да съм от полза, но оставете майлейди Елизабет, тя е дъщеря на граф Оуен,ще получите щедър откуп за нея, ако не позволите да я наранят.

- Не преговаряй с този дивак! – тросна му се девойката и изстреля стрелата, ала момъкът бързо се извърна и наклони наляво, та острието се заби в отсрещната стена. После той се хвърли към нея като пантера и преди да е успяла да презареди, издърпа арбалета от ръцете й и го захвърли в другия край на каютата, след което победоносно опря камата си в шията й с думите:

- Ти идваш с мен, както и торбичката ти със скъпоценности! – започна да я връзва за китките и глезените… Корабът вече потъваше, водата достигаше до коленете им.

На тръгване, вече изнасяйки на ръце изплашената красавица, той си спомни за безпомощния свещеник, който щеше да потъне тук, заедно с Принецеса. Обърна се към него – човекът казваше последната си молитва, затънал до кръста.

- Ти също! – заповяда му с пресилено груб и дрезгав глас. – Ти си наш пленник!

- Нямате полза от това – отвърна с последни сили белокосият, - никой няма да плати откуп за мен.  И знай, че съкровището в този кораб носи тайнствено проклятие, за всеки, който го похити – прошепна загадъчно.

- Тръгвай! – изръмжа му разбойникът, насочвайки кама към гърдите му.

Божият служител примирено се затътри след тях…

(следва)

минусите - няма проблем и да НЕ ги коригираш, защото НЕ са решаващи

- алебарди на кораб рядко се ползват или почти никога, не

- алебарда не се отбива, а обикновено се отклонява встрани или има опит дървения ствол да се посече и разчуши, макар да е трудно

- арбалетен болт,което ще рече арбалетна "стрела" - пред нея не се ТОСКАЧА, няма време за това, особено в тясно пространство и близка дистанция

въобще ОТСКАЧАНЕТО В МАСА КНИГИ Е ДРАЗНЕЩО И ИОТСКО, глупаво е в живота в бой например в тъпите, но и едновременно с това велики корейски сериали има излишно скачане, отскачане и подскачане - губи се енергия, сила, умора, зрителен контакт с врага и целта - скачането и отскачането са ненужни обикновено

отклоняване, накланяне или ПРИКРИВАНЕ ЗАД ЩИТ - ТОВА ДА

сгъване и приклякане в коленете, краката с щит за да покрие повече от "проекцията" на тялото да

......

но тия минуси нагоре са излишни, няам проблем ТЕКСТА ДА ОСТАНЕ ТАКА КАКТО СИ Е

......

плюсовете - ЗАИНТРИГУВА МЕ, ДРЪПНА ВНИМАНИЕТО МИ, ТЕМПОВО, ИНТЕРЕНСО, ЕКШЪН

лично аз харесвма да чета фентъзи с екшън и сблъсъци

момента с момичето е сладък така да го нарека :), всеки мъж без значение на годините трябва да се провокира от подобни моменти и да му харесват

стремежа тя да се направи "ербап" същио ми хареса

хареса ми вътрешното усещане на героя да трупа опит и да се направи на по-голям мъж, да израсте, което сред пирати е задължително 100%

......

единственяи за мен РЕАЛЕН МИНУС Е

- всичко беше предвидимо, както очаквах да е, някаква изненада макар и НЕ самоцелна може да се опитваш да изненадаш читателя - няма да е зле според мен, макар и не винаги

- попа можеше и да го удавиш, но понеже си добра го спаси, предполагам ще го включиш и в продължебнието ако има такова - надявам се на продължение :)

и така лаконично

- героя да се отклони леко вдясно или ляво

или просто интуитивно да прикрие лицето си като уязвимо

или да вдигне ръка към частта от тялото си където момата е насочила арбалета

......

можеш с две думи дас поменеш че арбалета е олекчен, дамски, мини, иамло е такива, защото тежките арбалети тя не може да приложи сила да го натегне даже вк. с включва и крак, не само ръка и "теглич"

...

добре че попа е възрастен човек

предсатвям си млад мъж поп с молитвеник, а момичето с арбалет... ;)

ами няма как даги уважаваш поповете след това

исторически е имало попове с оръжие в ръка, но това е друга голяма тема

ще поработя върху забележките ти, радвам се, че като цяло ти е харесало :). Съжалявам, че е предвидимо, в следващата част може и да те изненадам:)... Разбира се, че е имало и духовни лица с оръжие, но този е стар и немощен...

За вдъхновение;) Докато пишеш продължението!

Радвам се, че си тук! (Y)

Обещавам да си го слушам, докато пиша:). Тук съм, но с модерация, за всеки случай:). Готин уикенд:)

Добре, че се вслуша и не действа импулсивно!
Щеше само да доставиш радост на този, който е целял да напуснеш!
Има и добронамерени хора в блога, сигурно ни се убедила ,че съществуват!
Работи си спокойно!

Хубав ден!

Разбира се, че има и добронамерени хора в блога, за тях пиша. Хубав ден и на теб:)

Здравей, Мири. Добре, че продължаваш да пишаш. След"Бай, бай blog си помислих, че се оттегляш. Сега, като се върнах от ски видях приятна изненада- твоя разказ.
Поздрави!

реших да си сложа модерация, за да съм в относителна безопасност, а има много добронамерени хора тук, за които си заслужава да пишеш. Надявам се разходката със ски да е била приятна, поздрави:)