Прочетен: 1966 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2022 14:37
Всичко започна в Египет. Мъжът ми в последния момент получи ангажимент и не можа да дойде на дългоочакваната ни отпуска, затова ми се наложи да замина сама.
Хотелът беше като в палат от приказките, с външен басейн, подържани цветни градинки и красиви шадравани в дворната част.
Записах се на екскурзията за Луксор и Карнак на другия ден, после се порадвах на близкия плаж на Червено море, след което се върнах в стаята си, приготвяйки се за сън, защото на сутринта трябваше да отпътуваме рано с останалите туристи. Стаята ухаеше приятно на странна смесица от ароматни парфюми, изпих си лекарството преди лягане и се пъхнах под завивките... През нощта ме споходиха странни кошмари, които не помнех, но когато скочих от леглото, дочух страховити звуци в коридора, отключих вратата и се впуснах на „изследователски поход” навън. Помещенията бяха мрачни и пусти, за щастие /или може би не/ автоматичното осветление се включи и различих чудовищни сенки по стените, които напомняха древните чудовища от страната на фараоните, дето бях виждала по туристическите брошурки, преди да замина... Попаднах на чудно изваяна статуетка на Нифертити, с толкова реалистично изображение, че за момента се стреснах. Залутах се из етажите и когато се опитах да намеря стаята си отново, вече бях напълно объркана. Сигурна бях, че тук съм видяла фигурата, но от нея нямаше и следа, сякаш се бе изпарила.
Така се изгубих, че внезапно се озовах в местния снек-бар, вътре имаше феерия от мистериозни, цветни сияния, изкуствени вътрешни водопади, а звуците от традиционните ритми на местните инструменти се смесваха малко зловещо. Бях единственият посетител в този час, сервитьорът бе с гръб към мен, така и не видях лицето му, докато гърлено ме попита нуждая ли се от нещо. Помолих да ме упъти към стая 208, а той само ми посочи в ляво, без дори да се обърне към мен. Мраморната царица така и не се появи, но дочух приглушени детски викове откъм общите веранди, които сякаш ме приласкаваха с думите „Мамо, мамо-о-о”. Затичах натам, ала гласът изчезна и когато внезапно се заковах пред вратата, ненадейно, сякаш от нищото, изникна камериерка с мило изражение на лицето:
- Чухте ли глас на хлапе? – опитах да не звуча като напълно побъркана.
- Разбира се, аз също се събудих от него, идваше ето оттам – с любезна усмивка, жената ме поведе през странични стълби, които до този момент не бях забелязала, скрити зад тежки, червени завеси...
Когато стъпихме на малката, външна тераса, към нас се нахвърли нещо и в опит да се отбраня, скочих към перилата вдясно с писък... Събудих се на ръба, в опит да скоча от третия етаж, служителката на хотела ме задържаше и викаше помощ, а когато се намесиха няколко мъже с черни униформи и мрачни лица, тя не си спомняше изобщо да сме говорили, или да ме е упътвала до мястото... Помогнаха ми да се прибера в 208-ма, където, силно разстроена и шокираха, посегнах пак към сънотворните и тогава забелязах лека разлика във вида им, после прочетох и името, отличаващо се само с една буква от традиционните, които си взимах. Веднага проверих в Интерет и се оказа, че тези предизвикват халюцинации и нежелани ментални реакции у пациента.... Последно съпругът ми ги беше купувал... Вече се зазоряваше и реших да се обадя на най-близката си приятелка Меридит, завършила медицина, с обяснението, че в аптеката явно е станала досадна грешка и са ми изпълнили неправилно рецептата, питах я какво да предприема, но когато й споменах за какъв медикамент става въпрос, тя възкликна леко притеснено:
- Невъзможно е, това се взима със специална препоръка от психиатър, никой фармацевт не би могъл да се обърка така! Кой ти го взе?
- Мартин – промълвих задавено аз, вече започвайки да се съмнявам в психическото си здраве, или в... добрите намерения на любимия си, който ме уверяваше, че ще си прекарам чудесно и без него... Замислих си, какво ли би спечелил той от смъртта ми – вила в провинцията, луксозен апартамент в центъра на Манхатан, скъпа кола, свивах пръстите си един по един...
Точно в този миг на вратата ми се почука, бях забравила да я заключа и на прага се показа... Самият той, с вечната си чаровна усмивка...
- Изненада, скъпа, освободих се! Ще дойда с теб до гробницата на кралете и ще се забавляваме до края на отпуската. Между другото, говорих с познат психолог и той смята, че според него за теб са по-подходящи ето тези – и извади малка опаковка с дребни розови таблетки.
- Не!- извиках в паника аз и се задърпах от него.
- Нямаш ли ми доверие? – лицето му изведнъж стана злобно и се хвърли към мен, с протегнати заплашително ръце. Усетих примката около врата си, едва успях да изкрещя и започнах отчаяна, обречена схватка със силните, мъжки длани...
***
Събудих се в психиатричното отделение, където тактично ми разказаха, че съм получила нервна криза, след среднощния ми опит за самоубийство от балкона, после съм крещяла сама в хотелската си стая и съм се борила с несъществуващ опонент... Не са намерени никакви лекарства в багажа ми, които да обяснят подобно поведение... Докато лежах в лудницата, написах кратката си история от преживяванията в Египет на Мери, с молба, ако нещо се случи с мен, да я пусне в социалните мрежи, за да може по-лесно да се разкрие евентуалния извършител... Така че, щом четете тези редове, най-вероятно вече съм мъртва, но не се безпокойте, всичко ще бъде наред:)...
Поздрави!
А дали някой наистина знае, кое е правилното лекарство и къде точно се намира психиатрията?!?
