Спомен  1. : В предучилищна  група (за  забравилите, става въпрос  за  6-годишни хлапета),  учителката ни пита,  с приятна  усмивка :

- Какво си представяте, когато чуете самолет?

Всички вдигаме ръка  и се чува: „Почивка,…ваканция,… нещо приятно“

-Точно така – кимва ни мило и продължава –А знаете ли, какво си представят децата от Запада при подобен звук – „Война,…бомбардировки,… смърт!“

Ние я гледаме в очите и с цялата си наивност й вЕрваме,цъкайки тревожно с език, съжалявайки „горките“ западнячета… (Мисля, че у някои хора, подобна пропаганда се е вкоренила  толкова дълбоко, та още мислят,че Путин е Ангел  - не ги обвинявам, може и аз да греша в момента)…

Спомен  2. : Пак в забавачницта: Същата учителка, предлага  някой да разкаже приказка и цялата  група започваме да вдигаме възторжено ръка, с призиви:  „Аз,..аз,…аз“…

Избра тя едно момченце и то започна да си импровизира, а останалите го наблюдаваме с интерес, защото не е „Пепеляшка“, „Спящата красавица“, или нещо подобно  - това си е негова,  измислена приказка, много забавна… Цял отбор малчугани, барабар  с преподавателката, се смеем с глас…   Докато главният герой не стига  до къщичка, в която имало портрет на Тодор Живков  - още не е казано нищо за самия  държавен глава, но даскалката скача като ужилена и истерично крещи:

-  Тихо, седни си на мястото! Никой не може да се подиграва с Тодор Живков! Който говори против Тодор Живков,влиза в затвора! – и  за бъде по-убедителна допълва – Който се подхилква  на  подобни шеги – също, а  и родителите му, но в отделен затвор!...

Настъпва гробовно мълчание. Съученикът ми, умърлушен, се връща на своята скамейка…

- А сега – вече поуспокоена и с благ тон, тя се обръща към нас, - кой друг иска да разкаже приказка?

О-о, изненада! Вече никой не ще. Седим си, посърнали и умислени  - аз лично се чудех, какво  се е случило с портрета (или по-точно, какво е трябвало да се случи), ма смее ли човек да попита?

До края на деня, тя се мъчи да разведри атмосферата, защото  никое от  децата не се поусмихва дори…

П.п. Това не е най-страшното в СОЦ-а (според някои, най-ужасното било липсата на банани, пък аз да Ви споделя, не консумирам от месеци олио, защото съм на диета и ми се струва, че още съм жива, но знае ли се – според  едно популярно стихотворение от онова време,  комунистите говорели  и след смъртта си:)).

За следващия спомен - друг  път,  че сега ме мързи, ако още мога да приказвам, де:)…

Коментарите са затворени!