продължение
Имаше пълнолуние и красивото, звездно  небе сякаш му се усмихваше….  Но Кирил  вървеше прегърбен из прашната улица, загръщаше се в скъпиата си аба, ала дрехата не можеше да го предпази нито  от спомена за мимолетния скандал с Манол, преди минути, в селската кръчмичка  и обвиненията за убийството на съседа, нито от невинните,  разплакани очи на малкото братче на Стефан, останало  кръгло сираче след неговата  смърт… Тези очи го преследваха от една година насам, откак детето изчезна  (всички предположиха, че се е удавило в реката, но той знаеше  истината, или поне си въобразяваше, че я е научил)… Защото извън  потискащите мисли, нещо невидимо  го преследваше, усещаше как материално му дишат във врата…Изведнъж дочу силен вой и  съществото го нападна  в гръб… Кръвта се разплиска по калдъръма, дочуха се викове на изплашени жени и псувни на изнервени мъже, още не видели трупа на кметския син, разярени, че ги будят  от среднощния сън…

 

следва 

Ааааааа... Така няма да се разберем!
На час по лъжичка... Само дразниш любопитството и фантазията ми.
Я бързо го напиши и покажи, че ме хвана "зазъбица" от толкова чакане!

ще гледам утре да го допиша, пък ако не утре, вдругиден. Поздрави:)!
Благодаря, че намина:)!

а, това бе доста..небрежно, мирка,
да не кажа, нещо, по силно, че...)
лека...

/Защото извън потискащите мисли, нещо невидимо го преследваше,
усещаше как материално ??
.. му дишат във врата

По-добре пиян, отколкото изкудкудякала шушумига!;)

miri479, прощавай!:)

да ме заобикаляш, нямаме общи интереси, видя се:)

аз съм свикнала с нейния хейт от ден първи в блога и ти не й се връзвай:)