Тигърът 

- Със сигурност е шпионин – каза единият от разбойниците и потърка гъстата си, черна брада. – Кой нормален човек ще тръгне да се навира в убежището ни, и то посред нощ? Викам, да го разпитаме.

- Аз викам направо да го убием, няма к’во да го разпитваме – обади се друг.

- Млъкнете! – извиси глас предводителя им. После дълго и мрачно се взира в златния медальон, който висеше върху шията на пленения.

Седрик лежеше на твърда скала в някаква усойна и влажна дупка. Но гъста пелена бе забулила съзнанието му, така че изобщо не осъзнаваше къде се намира.

- Аз убих дракона – простена той. – Не трябваше ли?.. Защо, татко?.. Как моята смърт ще ти върне Галахард?..

- Говори само безсмислици – отбеляза брадатият и посегна да откъсне синджира, обаче главатарят го спря.

- Това е единственото ценно по него – намеси се вторият - Ти намери ли нещо, Бруно? – обърна се към младо тъмнокосо момче, дето тъкмо преравяше торбичката му.

- Е, има храна, скъпи дрехи и някакъв портрет на жена... Хубава жена.

- Дрехите не са лоши, но дали ще можем да ги продадем? Едва ли ще станат на някой от нас – намеси се пак брадатият.

В този миг графът се събуди и стреснато се огледа. Видя как младежът се кани да прибере картината.

- Не! – извика изплашено той. – Не е ценен, няма да получите нищо за него. Вземете това, но ми върнете портрета! – той с готовност свали медальона и го подаде на смаяните разбойници. Посегна към обувките си, ала една ръка му попречи да осъществи намеренията си.

Разбойниците погледнаха въпросително към висок, снажен тъмнокос мъж, надвесен страховито над него.

- Остави му го – заповяда той. – Я излезте за малко всички!

Другите го послушаха зачудени. Когато останаха сами, непознатият го запита:

- Кой си ти и откъде идваш?

- Граф Седрик от Карлайл.

- Защо беше тук? Да слухтиш ли?

- Не.

- А защо? – погледна го строго.

- И да Ви кажа, няма да ми повярвате – тихо отвърна младежът.

- Опитай! И ми говори на ти!

- Ами нощувах в гората. – Седрик се опита да пресъздаде обективно случилото се – По едно време сънувах нещо и явно съм тръгнал насън. Изобщо не знам как съм стигнал до тук. Аз сам не разбирам, досега не ми се бе случвало.

- Да няма замесен магьосник в цялата тази работа? – поинтересува се сериозно събеседникът му.

- Ами,.. всъщност, нощувах с Мерлин и Нимьо, но...

- Мх – другият поглади замислено лицето си.

- Не вярваш, нали?

- Донякъде съм склонен да ти повярвам. Ако беше шпионин, щеше да имаш все някакво оръжие и доста по-смислена версия за случилото се. Освен това действително изглеждаше като да си потънал в бездната на някакви видения... Говореше насън...

- Напоследък ми се случват странни неща и не знам кое е наяве и кое е на сън... Вярвяш ли в съществуването на дракони?

- Виждал съм не един дракон, граф Седрик от Карлайл!.. Е, учтивостта изисква и аз да ти се представя – аз съм Балтимор, разбойник и обирджия, викат ми Тигъра. Тази територия тук е моя и досега никой, посмял да наруши границите й, не се е измъквал жив от нея.

- Ясно, разбрах – спокойно отвърна младежът. – Предполагам, че няма да ми доведете свещеник за изповед, но може ли поне да си кажа предсмъртната молитва насаме?

- Не ми се виждаш изплашен.

- Ами, умира се само веднъж, както казва един мой... познайник. Ще ме обесиш ли, или ще ми прережеш гърлото, или пък нещо друго? – попита с тон, сякаш избираше между две от ризите си.

Разбойникът се засмя. Всъщност, лицето му беше хубаво, въпреки няколкото белега и дългата, кестенява брада. Имаше някакво благородно излъчване.

- Едва ли ще си правите труда да ме погребвате, – продължи Седрик в същия дух – но там, където ще ме захвърлите, може ли да сложите и портрета. А медальонът вземете, не знам колко ще струва, но все пак е златен, може и да ви свърши някаква работа.

- Твърде лесно се отказваш от знаците на произхода си.

- Сигурно няма да ми трябват, като умра.

- Чакай, още не съм решил какво да правя с теб!

- Ако позволиш да изкажа мнение, предпочитам да ме убиеш с меч, някак си по-героично е от обесването.

- Искам да кажа, че не мисля да те убивам,.. поне засега. Храбрец като теб не бива да се похабява ей тъй, за нищо. Щом казваш, че си убивал дракон, имам едва задача като за теб. Утре ще разчистваме гората от левиатори. Ще ти дам меч, лък и стрели. Ако се включиш в битката и се представиш достойно, и ако ми дадеш дума, че никога няма да разкриеш убежището ни някому, после те пускам да си вървиш по живо, по здраво.

Седрик го изгледа учудено.

- Какви са тия левиатори?

- Де да ги знам, тъй им викаме. Гнусни твари, нямам представа откъде се довлякоха, приличат на гигантски орли, само че вместо пилета и зайци, плячкосват... хора. Убиха много от онези, които се опитаха да прекосят тоя път. В града вече се носят легенди за тях, странниците започнаха да се плашат и избягват да минават оттук. Та един вид, пречат и на нашата работа, разбираш ли? Няма хора – няма кого да обираме. А оттам... няма пари, храна и злато... Започнахме да унищожаваме запасите си отпреди, а това не е добре. Все някога ще свършат. Е, ще се включиш ли, графе от Каролайл? Това е достойна задача дори за един благородник. Както виждаш, не те карам да вършиш нещо нередно или унизително.

- Добре – отвърна след кратък размисъл Седрик. – Ще ви помогна да се разправите с тези гадини.

- Ха така те искам, момче! Айде сега в бърлогата – да хапнем, да пийнем и да се подкрепим преди битката. Само не казвай на другите кой си и какво е потеклото ти – тук не гъмжи от почитатели на благородническата пасмина – и той сложи в ръката му медальона. Но вместо да си окачи отново, графът го прибра дискретно в джоба на панталона си.

- А бе то и аз не съм й голям почитател, ама...

- Така е, човек не избира какъв да се роди, нали? – отбеляза Балтимор, прегърна младежа през раменете и го поведе към изхода на пещерата.

Навън ги чакаха останалите трима.

- Ей, момчета, тоя бил от нашите, бе – обърна се главатарят към другарите си. – Бил страж в един замък, недалеч оттук. Набедили го, че о откраднал някакви свещници. Тая нощ щели да го убият и се наложило да избяга внезапно от графството... Та затова се е заблудил насам.

Брадатият изгледа подозрително момъка, а Бруно впи в него съчувствен, приятелски поглед.

- Много изнежен ми се вижда за страж – забеляза третият.

- Да не мислиш, че вършат кой знае каква работа, Вардар.

Но онзи не се задоволи с това и придърпа Тигъра малко настрана:

- Мислиш ли, че казва истината?

- Довери се на преценката ми, приятелю! Освен това, той е обучен да се сражава, нямаме такива хора в бандата, а ни трябват силни бойци.

- Тоя хлапак! – с нотка на съмнение рече Вардар. - Като види ливиатор, ще припадне.

- Ще проверим тая работа...

Убежището на Тигъра се оказа скътано в подножието на висока скала, източно от реката и местоположението му осигуряваше необходимата за подобен вид дейност дискретност. Вече минаваше обяд и откъм долината нахлу хладен, режеш ветрец…Облаците се надигаха, а слънцето впи хладен хладен поглед в тях...

- Има ли от печеното месо? – попита Бруно.

- Да, ще се намери нещо.

Дочувайки за храна, Седрик с изненада установи, че е гладен като вълк. Седнаха на масата и той с настървение се нахвърли върху свинското с ориз. Обърна специално внимание и на приятното, леко стипчиво на вкус вино, дето главатаря щедро разливаше в чашите. Колкото и да го привличаше блюдото в чинията, успяваше да запази онази аристократична изисканост по време на хранене, с която беше израснал.

Постепенно малкото помещение започна да се изпълва с мъже – от различна възраст, род и положение... Повечето бяха грубовати и недодялани, с разчорлени коси и дълги руси или червеникави бради. Бруно се отличаваше някак с бледите си, гладки бузи и кротката тъга, изписана по лешниковите му очи.

Представиха Седрик на останалите като бившия страж Габор и разбойниците приеха присъствието му сравнително спокойно. Всички се хранеха мълчаливо, изпълнени с мисълта за предстоящата битка. Разменяха само по някоя и друга случайна реплика относно организацията на засадата. По този въпрос, графът даде пет-шест доста разумни предложения и с това си спечели уважението дори на недоверчивия Вардар. Другите започнаха да се държат все по-приятелски с него, а един побелял човечец на име Калахан, с изразителни и умни очи, го загледа с бащинска нежност и възхищение, пък след като пийна малко, взе да го тупа по рамото и да го нарича „синко”... Сърцето на младежа обаче се свиваше болезнено от това обръщение, сякаш поливаха с лютив еликсир рана, зараснала само привидно... Така графът скоро установи, че тези сурови и страховити мъже, всъщност са по-скоро едни уморени и тъжни момчета, разочаровани и потърсили убежище от света, който ги беше отхвърлил. И тъжно си замисли над факта, че ако случайно оцелее след „разчистването”, той самият не знаеше къде ще отиде...

тия дни съм се "отдал" на мои неща както ги наричам и нямам енергия да пиша сериозно, с изключение на някой кратък коментар към другарите в блога :)

но за теб ще направя изключение, макар че ще бъда кратък

първо - поздравления, че продължаваш упорито с това, което пишеш/или си писал - според мен трябва да пишеш и да не оставяш това, защото имаш талант и усет за красивото и високото, така да го нарека

второ - вече самото ти писане за което съм казвал много пъти - хващаш тънки моменти, претворяваш прекрасни герои, правиш хората пориятни и човешки, симпатизираш на героите си и това поне на мен като читател се пренася също

трето - много си пъстра в писането и явно имаш въображение - това не е нещо ново, зщаото факта, че имаш богато въображение сме установили отдавна :) - поставяш героя си къде ли не - в дома, срещу дракон, с бродяги разбойници, очаквам и до любовна сцена все пак да стигнеш/или си стигнала някой път - това го пиша СЕРИОЗНО, не на шега

В този ти пасаж или част ми харесаха доста неща, но ще спомена само няколко

- Бруно е интересен, вероятно е мо миче или млада жена дегизирана

- накрая възрастния разбойник също е мил - представих си някой нашенски домашен любител на винцето

- двамата по-горе си ги фиксирала и описала с малко думи, но за мен се откроиха веднага, явно с Бруно ще има продължение, с дядото не

- сега не ми е удпобно да пиша за човек с прякор тигъра :), но ако нямаше съвпадение с моя ник щях да споделя добри думи и за него - явно както се казва пълнокръвен образ при теб и може би с някакво продължение - ТИПИЧНО ЗА ТВОИТЕ ГЕРОИ започна и него да издигаш и да му придаваш почти доблестни черти или да загатваш, че ще бъде с такива/може и да греша

- хрумката да бъде представен седрик като габор беше много ок мза фентъзи, има подобни хрумки и са доста приятни за четене и напълно вливащи се в едно фентъзи - хареса ми това накрая

......

сега няколко "критики" - може да минеш и без тях

- ПРЕДЛАГАМ - това предлагам в началото за разпита между "бандюги" не върви много, тия хора не предлагат и ртядко позлват такава лексика

- ПРОТСО ЗА ИНФОРМАЦИЯ - тази фраза от седрик пред вероятността да бъде убит не е много на място (според мен) - свикнали сем да я чуваме във филми с комични елементи или шегаджийски ситуации, а тук ситуацията не върви да е такава и този лаф е малко изтъркан вече :)

дребно си объркала левиатори и левитори, но това не е проблем, аз правя по 10 правописни грешни от бързане на абзац по клавиатурата

може и без следващото:
- Спомена, че си убил дракон. Вярно ли е?
- Да, поне така мисля.

защо без горното - може да го промениш, зщаото такъв елементарен вървпсо и семпъл отговоро - обезмисля се питането мнякак, какво да отговори другия дори да лъже - ами убил ли си - убил съм... някак няма мотив, няма инфо, няма засичане във въвпроса

и все пак - дори тия малки "забележки" - може и без тях, защото съм чел много фентъзи в които този по-мек вариант като приказка е ок и приятен

имаш разбира се, много дребни и мили моменти ТИПИЧНИ за твоето писане, което показва, че си автор и можеш да пишеш

- момента с портрета

- момента със знаците на произход и забележката на тигъра към седрик

- може и БЕЗ пернати гадини обаче - това пернати нее някак между обръгнали мъже :)

Първо, радвам се, че ме причисляваш към другарите си в блога:)
Второ, благодаря за мнението, че според теб имам талант:)
за упоритост, съм упорита понякога:)
че имам въображение, имам, дори мъжът ми не го отрича понякога:). Опитвам се да претворя интересни герои, дали ми се получава, е друг въпрос:)
Дали съм пъстра, не знам, пиша, както ми дойде "музата":)... Ще има и любовна сцена, обещавам:)

от пряката реч, дано така е по-добре. Промених и другите неща, по които имаш забележки, дано е успешно:)