/разказ/
Когато влакът навлезе във Велико Търново и Асен видя през мъглите издигащата се кула на Царевец, моста над Янтра, терасовидната архитектура, внезапно го споходи видение: Четирима конници, с черни наметки препускаха уверено, рагонвайки с мечове търговците и минувачите по Самоводската чаршия...  Хората бяха облечени в средновековни одежди и панически бягаха от странните чужденци, които се стремяха към крепостта..

„Да му се не види – каза си той – наистина полудявам!“ и хвана главата си в ръце, ужасен... Не помнеше нищо от предишноя си живот, не помнеше, как се е оказал в болницата с няколко рани по тялото... Лекарите също не можеха да му обяснят, те просто го лекуваха...

- Добре ли сте? – попита спътникът му в купето и когато се осъзна, видя насреща си красив, русоляв младеж, облечен в суитщърт с групата “Manowar”...

- Да, разбира се, просто малко ми прилоша – опита да се престори на нормален човек бъдещият студент по исторя /намаше представа, как точно си е взел изпита/.

- Искате ли вода?

- Не, благодаря, сега съм добре...

- Приятно ми е - усмихна се дружелюбно събесеникът му, подавайки му ръка, - Калоян Владимиров, асистент по археология във ВТУ.

- Значи вероятно ще се видим отново – зарадва се младежът, който изпита внезапна и искрена симпатия към бъдешия преподаватвател. – Аз ще уча история, първи курс.

- Ами, явно още утре – усмихна се другият, - 9 часа, 101-ва зала. Гледай да не закъсняваш, много съм строг – смигна му заговорнически.

- Добре, господин Владимиров! – шеговито му козирува.

Влакът спря... Размениха си телефони и се разбраха винаги да си говорят при нужда... После тръгнаха в различни посоки – асистентът към своята квартира в центъра на града, а студентът по глухата уличка към общежитието... По пътя чуваше призрачни звукове, така му се струваха, макар да бяха най-обикновени птици. От едната страна беше бездната над реката, от другата – високият хълм, наречен „Света гора“, потънал в зеленина, дървета и... мрачна тишина... Откъм крепостта проблясваха светлините на шоуто „Звук и светлина“, а той не можеше да забрави конниците с черни одежди... Най-после стигна студентските общежития, стовари багажа уморено в стаята, в която трябваше да живее поне една година /не му харесваше много, но нямаше пари за по-голям лукс, така че се примири/... Съквартирантите му още не бяха дошли, налагаше се да е сам и преди вечеря погледа от прозореца си остатъка от шоуто /само не чуваше звука, но тава бяха подробности/... Спъпри набързо един омлет, нахрани се и си легна, но през нощта пак го споходи видение – сега ясно видя лицата на двама от конниците – в едното позна себе си, въпреки особените дрехи и дългата коса под качулката, но по-странното беше, че онзи, който яздеше зад него бе... Калоян Владимиров... само че без суитщърт с групата “Manowar“, а с мрачно наметало, развети от вятъра буйни руси кадрици и сурово лице...
/следва/

"Колкото повече пишеш, толкова по-добре пишеш." Едва ли важи за всички, но за вас май да. И да не станете Йовков, Толстой или Шекспир, това е благородна страст. Наслука!!!

когато аз съм се замислял как да се направи мост между настояще и минало в текст, как да се съгласи нещо фантазно и с реално и днес,винаги съм изпадал пред някакъв проблем, който незадоволително решавам на ум, да повторя думата незадоволително при мен

в твояа случай ти се е получло леко и ЛОГИЧНО ЗА ФЕНТЪЗИ РАЗКАЗ - доста бързо и със замах си решила ситуирането или идеята, за което голямо БРАВО

и имената не са лоши, представям си ако бяха Груйо Бошнаков и Пропокопи/нме кесарийски, а Кючуков ;)

вероятно и студенството ти като спомени е отразено леко в текста?

благодаря, изобщо нямам амбиции да ставам Йовков, Толстой, или Шекспир, радвам се, че според Вас имам напредък:)

Благодаря, че прочете,
радвам се, че този път нямаш проблем с имената:).
Също и, че според теб ми се е получил преходът между минало и настояще...
Студентските ми години имат голямо влияние върху живота ми, та вероятно и върху текстовете ми:)

имам лек проблем с едното име, но нп :)

владимиров е обикновено руско, не българско идва от там, но лошо няма ;)

така ми хрумна просто:)

Добрият разказвач по закон спира на най- интересното място, за да поддържа интереса, но днес изобщо не одобрявам тази ти стратегия, Мири. :))
Кога ще публикуваш следващата част?
Поздрави. :)

Благодаря за комплимента. Проблемът е, че това нещо го пиша сега и само дотук съм стигнала. Отделно имам проблем с писането на фонетична - домашният ми компютър изгоря, а на лаптопа си нямам кирилица, на която съм свикнала, допускам доста грешки... Ще пусна следващата част, когато я "измъдря":). Поздрави и прегръдки от мен:)